Старинната църква в Калотина

Откривам църквата "Свети Николай" при едно от най-дългите ми пътувания в България - прекосяването на родината ни от западната до източната граница следвайки железния път. Въпреки изключителната си близост до границата ни със Сърбия, село Калотина е доста спокойно местенце в което винаги ще се намери нещо интересно за снимане

Докато се суетя на една от селските улици към мен се задава възрастна жена и ме подпитва:

- Откъде си, баба? Що търсиш тука?

Изчаква ме да отговоря, сигурно се тревожи да не съм бежанец или някакъв иманяр, но след като се уверява, че не съм нито едното, нито другото се държи доста по-приятелски.

- Ама ти къде ще спиш? На палатка ли? Лелеее... Не, не, ако трябва ще ти намеря място в плевнята. Много студено, баба, за палатка... А и граничните ако те хванат само беля ще ти сторят.

Опитвам се да я успокоя и успявам частично като и обещавам да не продължавам към границата. В замяна тя пък ме води до старинната църква, която за времето на изграждането си (XIV в) е доста запазена. Удивителното е, че е преживяла падането на България под османска власт и е просъществувала през всичките тези години на турското иго. Една от причините за доброто и състояние е факта, че по онова време селището е имало особен статут, понеже в него са живеели дервенджии, които охранявали пътя за Цариград и се ползвали с по-големи привилегии. В по-късен период граничният контрол заради близостта със Сърбия също изиграл своята роля и спомогнал за запазването на църквата в това и състояние.

Съществува легенда, че в тази малка църква някога се е състояла сватбената церемония на новопокръстената втора съпруга - еврейката Теодора - Сара с цар Иван Александър. Стенописите са уникални, частично запазени, но напълно автентични.