Феноменът Царичина - Цялата история (Част Трета)

ЗАПИСКИ ОТ ЕДИН РАБОТЕН ДЕН

За щастие у мен има няколко листа от записките ми от 21.11.1991 г. и читателите ще получат поне отчасти представа, как са описвани събитията при нас ден след ден, та даже и по часове. И така, 21.11.1991 година.

Ден на взривове, почистване и много, много физическа работа. Така най-кратко може да се опише днешният ни трудов ден. Като казвам това, правя уговорката, че в никакъв случай не игнорирам извършеното от нас до и след взривовете. Не е за пренебрегване фактът, че полковник Първанов и подполковник Юруков работеха отначало с къртача, после минаха на перфоратора, за да може още в 10,05 часа да осъществим първия взрив. Трябваше ни дълбочина и затова дупките бяха пробити на дъното. 120 грама взривно вещество използвахме за тях (4 х 30 грама). След това перфорирахме нови три дупки, този път напред. За тях изразходвахме 110 грама амонит (1 х 50 и 2 х 30). Вторият взрив беше осъществен в 13,05 часа. Двадесет минути по-късно всички, включително и обслужващите офицери, започнахме изхвърлянето на изкопаната маса. До 15,30 продължи разчистването. Чак тогава спряхме за обяд. Серафимов и Григоров продължиха веднага с перфорациите. В 16,45 извършихме третия за деня взрив (2 х 50 г. взривно вещество), а половин час по-късно гръмнахме за последен път за днес. Дупките бяха три (1 х 50 и 2 х 30 г. взривно вещество). До 17,35 ч продухвахме тунела. От 17,35 до 18,45 ч почиствахме. Предвидливо с генерал Динев бяхме направили уговорката той да проведе разговор със "Сорел" във фургона, докато ние почистваме. Този път, обаче тя е била много сдържана в отговорите на въпросите и прецизна в определеното за сеанса време. Точно в 18,30 сеансът е приключил. Разговорът с нея е започнал пак с въведение, което тя е направила.

- “Сорел" е тук и чакам твоите въпроси, които те вълнуват.

Обръщението е към генерал Динев.

Докато Серафимов и Григоров перфорираха, ние чухме много неща, които Ели е записвала по време на контактите си със “Сорел“, с "Роро“ и с Висшия разум. Затова и генералът попита:
- Истина ли е всичко това, с което Ели днес следобед запозна колектива?
- Искам първо да кажа, че в прочетеното има много истина, но тя е предадена в един лек и занимателен текст, който с нищо не обвързва и налага. Според мен трябва да се приеме като факт, но като писмена стойност не, защото това бе само подготовка към сериозната и съществена работа, която е сега.
- Вие видяхте ли добре това, което сме извършили днес?
- Добре видях.
- А какъв е следващият етап от нашата работа?

Този е единственият въпрос, свързан с нашите задължения тук, зададен от генерал Динев. Отговорът този път е даден с някаква неприязън, която до известна степен се дължи на непрекъснатите запитвания, какво още ни предстои и кога ще свърши този "Провал". И най-сетне, кога ще излезем на открит, свободен проход. Така поне подсказва следният отговор:

- Етап. Стига с етапи. Аз вече съм казала какво да се прави. Изчиствате, определяте "Провала" и след това правите завесата. И така ще продължите напред. Направете входа. Той ще се прочисти от въздушната вълна напълно. Правите си подпори на входа, обезпечавате със завеса и тогава вече спокойно влизате напред и аз с вас.

Като отговор, макар че е изречен с неприязън, той е с добро съдържание. Само дето има едно неясно нещо. Това е времето, в което ще стане отварянето. Утре ли ще бъде? В други ден ли? Колко време още ще правим този вход, докато стигнем до направата на подпори, окачването на завесата и влизането вътре? Моля "Сорел" да ме извини, но подходът и този път не се различава много от този на "Роро". Това или по-точно такива залъгвания вече не са ни интересни. И "Роро" казваше, че е с нас. Сега и "Сорел" ни казва същото. Само дето не можем все още да стигнем до входа и да тръгнем напред, така както Алиса влиза в страната на чудесата, без инструментите, с които работим, без грижи и без напрежение. Този миг очакваме ние. С риск да си навлека неприятности ще кажа, че се съмнявам да стане утре (22.11.1991 г.), защото вече много пъти не стана това, което "Роро" ни определяше по дни и по часове. Може и да не съм прав и по тази причина аз изразявам своето лично мнение, без да ангажирам другите. Ако това ще се случи утре, би следвало поне в съня ни да се покаже някакъв елемент от предстоящото събитие. Трябва да отбележа, че докато се правеха перфорациите, ние с Балев направихме врата, която да поставим пред "гостната", непосредствено след първия десетметров тунел. Продължаваме да се борим с овлажняването на помещенията не само отвън, но и отвътре. Успоредно с това аз всеки ден имам задължението да мисля как и в каква най-подходяща форма да предавам в писмен вид нашите преживявания. Дълбоко съзнавам, че само хронологичното изброяване на събитията е скучно, но има дни, в които е просто невъзможно да се предаде в по-приятен вид. Всеки ден е различен посвоему и затова и записките ми са с различен колорит. Някъде те са леки и занимателни, другаде усложнени и скучни. Въпреки всичко смятам, че са добри, като се има предвид, че пишещият не е професионалист.

НАШИТЕ ВЪПРОСИ КЪМ ВИСШИЯ РАЗУМ
НА 1.IV.1991 ГОДИНА

Вече поясних, че на всяко първо число от месеца имахме възможност чрез Ели да задаваме въпроси към Висшия разум. Стараехме се да не пропуснем това удоволствие. На 1 април 1991 г. зададохме следните въпроси: 
1. Създадените от човека направления в науката (частните науки) отговарят ли на стремленията на земните жители за самоусъвършенстване? Бихте ли ни казали коя наука според вас има водеща роля по отношение на останалите? Кои от тях са изиграли основна роля в развитието на човешкото общество? Какво от достигнатото е излишно и какво ни липсва?
- Най-висши науки са математиката и медицината. Всичко друго е послеслов и поднаука в сравнение с тези науки. Излишно няма. Напротив. Трябва още развитие в тези области, за да се постигне съвършенството, до което ние сме достигнали.
2. В какво направление трябва да се насочи бъдещото развитие на земната наука, за да бъде тя поне отчасти равностойна на науките на другите цивилизации и да ни позволи да осъществим по-тесни, по-дружески контакти с тях? Трудно ли ще преодолеем бариерата на взаимното опознаване и контактуване?
- Научна бариера не съществува. Съществува бариера на мисълта земна, на възприятието земно. Успеете ли да ги преодолеете, по-бързо ще се осъществи контакт с други цивилизации. А за науката отговорих.
3 В един от разговорите ни беше казано ,че след прокопаването на участък "У" ще слезем на кота. Достигнахме ли това ниво или не? Достатъчно ли е разкрит "стоперовият пуск“ и приемате ли работата ни в този пункт?
- Кота 16 е в самата вътрешност. Вече е отворено. Пускът е почти изчистен. Трябва още малко изчистване.
4. Кои не са заинтересувани от разкритието?
- От наша страна няма такива. От ваша тези, които знаят, също се стремят. Само бездействат онези, които не знаят.
5. Вчера с подписите си удостоверихме, че сме предани на делото и готови да се спуснем в неизвестното. Повиши ли се вашето доверие към нас и в какво ще се изрази то в бъдеще, ако се е повишило?
- По този въпрос вчера се коментира неимоверно много и повече не ще го коментирам.
6. Работили ли сте върху нашето съзнание преди започването на операцията? Какви други форми и методи за въздействие върху нас могат да се приложат за по-бързо възприемане на вярата?
- По този въпрос е говорено. На мозъците не въздействаме. Ние не желаем роботи - човеци-машини. Вие сте мислещи същества. Вие сте земляни, на които ние помагаме. Ние не можем да ви повлияем. Вие сами ще се убедите и приемете нашата вяра.
7. Каква е възможността за засилване на вярата ни чрез лични контакти с Вас?
- Този въпрос е безпредметен. Не отговарям...
8. Какво пречи за установяване на материален контакт между Вас и нас?
- Има време. На този въпрос е отговаряно вече и не повтарям отговори на въпроси.
9. Съществуват ли на Земята други средства за комуникация с Вас, които да не са на биологична основа, а на техническа? Съществуват ли наши подобни технически средства?
- Засега е само на биологична основа. Техническата е предстояща. На третата част на въпроса не отговарям.
10. Как решавате проблемите си с енергетизма? Какви видове енергия познавате и използвате?
- Много, но най-важна е слънчевата енергия. Тя е в основата на цялото развитие на всички енергии.
11. На какви честоти става излъчването и приемането на информация? Как се справяте с езиковите бариери между хората?
- Ние контактуваме чрез старобългарския език. Той е междугалактически език. Затова нашите контакти се ограничават с хора, владеещи този език и латинския също. Двата езика имат множество сходства в изразовия обхват на думите. С други ние не контактуваме.
12. 3а да запълним празнотите в собствените си познания, бихте ли ни разказали нещо за себе си?
- Отговори обстойни за нас ще се получат едва след откритието. Сега се подава по малко. Основното после, а и сами ще си отговорите на много неща, като направите откритието.

СРЕЩАТА МИ СЪС С. НЕШЕВА

Тя не беше планирана. Състоя се спонтанно и неочаквано в едно "капанче" срещу хотел "Хемус". С.Нешева е с висок ръст, черна коса и сини очи. Разговаряхме на чаша кафе. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше казаното от нея за мое успокоение. Шестте масички, които се намираха в малкото дворче, бяха заети с хора. Именно това ме обезпокои. Ние все пак се пазехме да говорим по нашите въпроси на публични места.

- Не бойте се - каза тя. - След малко всичко ще се изчисти.

И действително, така стана. След две-три минути масите бяха опразнени.

- Сега вече можем да говорим, но първо искам да ви попитам: вярвате ли в това, което работите?

Аз нищо не бях говорил и нейният въпрос ме изне-нада, но малко след това се успокоих, защото тя също се оказа екстрасенс и контактьор.

- Аз вярвам във всичко, даже и в лъжи - отговорих й самоуверено и закачливо. - Повтарям: вярвам във всичко, даже и в лъжите, защото и в тях се крие някаква истина.

След като се поразходихме по небесата и обменихме мисли, дали съществуват други светове или не, дали някой ни направлява, възможна ли е скорошна среща с Тях, отново се върнахме на Земята.

- Според мен - каза тя - всички процеси на Земята и около нея са управляеми. Даже облаците, бурите, земетресенията и въобще всичко.

Отговорих й, че напълно споделям нейните виждания, но засега не можем да ги докажем и потвърдим.

- Затова в България избуяха толкова много екстрасенси - каза тя. Именно те са посланици на Създателя за връзка с други светове. Те са призвани да изпълнят тази мисия.

После ме погледна изпитателно и попита: - Може ли да надзърна в папката ви?

Носех със себе си една папка с ксерокопия на три листа от онази писменост, която Ели получава. Бях изненадан, защото в екипа бяхме говорили да посетя о.з. полковник Ризов, който знае много източни, почти всички западни и немалка част от южните (африканските) езици. Размислих доста и се съгласих да ги разгледа. Това бяха три произволно взети страници, без връзка по между си, така че не намерих нищо осъдително в това, че ще бъдат разгледани.

- Но те излъчват страшно силна енергия - каза тя, поставяйки дланта на дясната си ръка върху листа. За наличието на енергия говори и по-късно, когато и казах, че в къщи имам два-три камъка от обекта. Аз и сега не мога да си обясня този феномен. Не става дума само за С. Нешева, а за всички онези, които имат тази сила и това усещане. Изобщо след близо двегодишно пребиваване в района на Царичина, работа под земята и участие в контактите, които Ели осъществява, не можах да възприема нищо. Чудно ми е как след изкарани курсове може да се стане екстрасенс или психотроник (като тези на Кубрат Томов).

По-нататък в разговора ни С. Нешева каза, че може да разчете този текст, но не й се разрешава. Друга била нейната мисия. Тя също получава и записва информация, но не й се разрешава да публикува (както и на Марина Маплатанова, на Ели и други екстрасенси и контактьори).

Аз обаче проявих любопитство и наотойчивост да ми преведе (разчете) поне един израз, ако не може цяло изречение или цяла страница. След дълги уговорки тя се съгласи. Отначало остана съсредоточена известно време и започна да пише. Ето съдържанието от разчитането само на едни знак, дори не на цял израз:

"Годината е била 582 пр.н.е. Към земите на сегашна Тракия тръгват кервани от камили, носещи саркофаг с размери 30 на 62 см. В този саркофаг се крие тайната, свързана с вашата страна, наречена тогава Омемиса, която преди 6000 години е била център на цивилизация, наречена Хемети, наброявала 2000 души и изчезнала вследствие на голямо земетресение."

Повече не пожела да пише. Аз и казах, че ще информирам екипа за срещата ни и че вероятно ще по-търсим помощта й.

- Няма смисъл - каза тя. - Не ми се разрешава. Всеки има своя мисия. Тази е вашата. Моята е съвсем друга.

Когато на другия ден информирах екипа, наистина възникна предложение да я поканим на обекта и да ни гостува. Но тя категорично отказа. Размишлявайки по-късно върху нейния превод, аз си зададох въпроса: "А нима в този саркофаг не се крият скрижалите на Мойсей?"

РАЗГОВОР С ГОСПОЖА Ц. ГЮЗЕЛЕВА

Към нея ме насочи друга наша екстрасенска и контактьорка - Елка Христова, намираща се сега в Швейцария. Тя дори ми беше уговорила среща с госпожа Гюзелева, но аз не отидох тогава. Постарах се само да запомня домашния й телефонен номер. Един ден бях в Министерството на отбраната и оттам позвъних в дома на Гюзелева. Отсреща отговори спокоен женски глас:

- Ало, слушам ви?
- Госпожо - казах аз, - безпокои Ви полковник Кънев от Министерството на отбраната. Има ли възможност да ме приемете за една консултация?

От другата страна на жицата настъпи кратко мълчание, след което в слушалката прозвуча познатият глас: 
- Ще ви чакам след 14 часа. Л.

Погледнах часовника си. Показваше 10,30 часа. Имам достатъчно време да се занимая със служебните си задължения в министерството. Малко след 13,00 часа се запътих за квартал "Ив. Вазов". За пръв път отивах в този квартал. Водех се от напътствията, дадени ми от госпожа Гюзелева, как да намеря блока, в който живее. Криво-ляво оправих се. Намерих блока, но входната врата беше заключена. Натиснах звънеца. Никой не се обади. Позвъних втори път. Пак никой. В това време от входа излезе едно момче и аз използвах този момент. Влязох и закрачих по стълбите към шестия етаж. Натиснах бутона на звънеца с надпис Гюзелеви. След малко вратата се отвори. Пред мен стоеше жена, вече на години, както се казва, но жизнена и внимателна.

- Аз съм полковник Кънев - казах и целунах подадената ми ръка.
- Заповядайте, влезте. 

Тръгнах след нея. Въведе ме в една малка, но по- дредена с вкус стаичка. Библиотека с книги, малка масичка със сложена на нея Библия и икона на Исус Христос и Светата майка, два дивана и друга ниска масичка. Това беше всичко, което имаше в стаята.

-Ти - каза - не си само полковник. Ти пишеш книга. Имаш и научна степен...
- Книга не пиша - прекъснах я аз. - Пиша това, което правим всеки ден (имах предвид записките по операцията), но конкретно книга с определено заглавие не пиша.
- А-а, ще пишеш, ще пишеш - настоя тя.
- Поне засега нямам намерение - отговорих и аз. - Но не за това съм дошъл.
- Ами ще кажеш. Аз те слушам.
- Госпожо - започнах - при Вас не ме води любопитството. Просто искам да се консултирам с Вас.
- О-о, ако ти беше тръгнал от любопитство, нямаше да намериш пътя до мен. Нямаше да бъдеш допуснат. Но ето че си тук. Аз зная, че не идваш от любопитство. А сега кажи какво те измъчва.
- Вижте, ние работим под земята, и то вече от доста време. Безпокои ме несигурността. И затова съм тук. Бих Ви помолил да ми кажете има ли някаква опасност за мен и хората, с които работя?
- Не, опасност няма - отвърна тя. - Вие ще намерите това, което търсите. Но то е на голяма дълбочина. Много ще ви бъде трудно. Ще попаднете на гъста черна течност, и то лепкава. А преди това ще усетите неприятен газ и трябва веднага да излезете оттам,
- Но как ще излезем толкова бързо? - прекъснах я аз. - Та ширината е само около един метър.
-Трябва да излезете. Това Той го казва - рече тя и посочи към тавана. И трябва да прекъснете работата за десетина дни за да може Той да се изтегли - и тя отново посочи с показалец към тавана,
- Началството, пък и колегите не са съгласни да прекъсваме работата. (Такова беше мнението на всички. Само аз им заявих, че повече не желая да се занимавам с физическа работа.)
- Трябва. Ето Той повтаря, че трябва да спрете, за да може Той да се изтегли.

Нямах представа какво и кой трябва да се изтегли. Възможно е създателите на този обект да са предвидили много препятствия и да са взели много мерки за защита на Нещото и сега ние да сме съвсем близо до някое от тях. Впрочем водата, която изпомпваме, е също препятствие. Сам човек или група иманяри, или злосторници не биха могли да го преодолеят. Та възможно е подобно препятствие да е близо пред нас и да има някакъв механизъм, па дори и енергиен, чрез който да се премахне и този механизъм сега да е задействан. Но това е Божа работа и мои размишления.

- И още - продължи тя. Вие ще намерите това, което търсите, защото Той казва това - и тя отново посочи към тавана. Но Преди него ще намерите някакви дребни предмети. Никой от вас да не пипа нищо. Онзи, който вземе нещо със себе си няма да оцелее. Той каза така - и тя пак посочи нагоре.
- Ние не знаем какво ще намерим, но не сме и помисляли да вземем нещо със себе си - успокоих А аз. Благодарих й и си тръгнах. Оставих 20 лева на масичката пред иконата.
- Моля ви се, аз пари не искам - каза госпожата.
- Аз не ги оставям на вас, а на Него - отговорих и също посочих нагоре към тавана.

Разделих се с милата госпожа. На стълбището ме догониха думите и:

- Можете да се консултирате с мен и по телефона.

ВТОРОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА Г-Н ВАЛЕНТИН
КОСТОВ НА ОБЕКТА

То се състоя на 14.VIII. 1992 година. Впечатлението му, след като излезе от тунела, може да се изрази само с едно изречение:

- Най-после то е при нас. Толкова години го очаквахме и сега то е в нашите ръце.

Тези думи на господин Костов най-ярко илюстрираха положителното му отношение към обекта, явлението и стойността на нашия труд. Тогава не знаехме, че той ще бъде един от тези, които ще настояват за закриването на обекта. Но какво да се прави, той беше съветник на министъра по административните въпроси.

За разлика от всички, които до този момент бяха посетили обекта, г-н Костов не зададе въпроси с политически характер или отнасящи се до неговото здравословно състояние (Скенирането е една от силните изяви на Ели и често с направения скенер тя "шашва" тези, които са срещу нея.) Въпросите на господин Костов имаха определено любознателен, научен характер.
1. Древните науки като йога, вуду, учението на инките, шаманизмът и други, зачатъчни науки ли са или наследство, което вие сте оставили?
- Много сложно задаваш своя въпрос. Ти имаш свое общо становище. Давай по същество, конкретно и по-ясно, защото моят точен отговор зависи от твоя точен въпрос.
2. Феноменът "йога" пренесен от Вашия разум ли е или е развит тук, на Земята, от този първичен индивид?
- Хатха йога - туй е най-високото развитие на човешкия енергиен баланс, който до съвършенство владее материалната структура на тялото. Това е най-съвършения начин, който човекът притежава, за  да достигне до нас. Защо казвам това? Сега ще кажа, че ние до съвършенство умеем да владеем биологичната енергия и въз основа на нейната сила ний с вас да контактуваме. Но много сложна става връзката с един материализиран образ и именно това е довело до внушението за създаването на учението "хатха йога" като индийската хатха йога, която се различава от своя първоначален източник, от будистките направления, от шаманите, които по своето развитие са деца на йога-учението. И тъй, то не е ваше откритие, а внушено на отделни личности, които да развият туй направление на енергетичното тяло на материалния облик. И то ще кажа, че не е станало за миг, а последователно и може да се каже, че сал определени хора са стигнали до съвършения полюс, а те са малцина, които се допират до нас.
З.В такъв случай ние биологичен експеримент ли сме?
- О-о, ти искаш да провокираш. Аз ще кажа, че мнението за експеримента то се много сега афишира и наслагва на вашето съзнание. Трудно може да се каже експеримент, биологичен опит. Ако се каже така, ще се сгреши. Ако се отхвърли - също ще се сгреши. Затуй аз ще кажа, че вашето, тоест възникването на човека, то е закономерност, която е била наложителна и е довела до вашето откриване и развитие на планетата Земя. Аз тук ще спомена, че не сте сами в планетарния свят, във Вселената. Има и други живи организми, но те не са тъй съвършени по своя облик и вид като вас. При вас развитието на външния и вътрешния облик са доста различни и се те развиват. Затуй нашият стремеж е да установим взаимовръзката, която да развива всякакви научни направления в планетарния, във Всемирния облик. Това е. Затуй ние като напаст, както някои се изразяват, нападаме планетата, провокираме човешкото съзнание. Не! Ние не командваме и не провокираме. Ний просто се стремим да докажем първо нашето наличие, а след туй според възприемчивостта на индивида развиваме неговите функции и точки на мозъчната дейност.
4.Човешкият мозък представлява ли умален вид на земния разум и би ли могъл 100% да развие това, което е кодирано в този Висший разум?
- О-о, не! Това не може да се случи, защото едното с другото е невъзможно и не може да се покрива, за да се сравнява.
5. Смъртта процес, състояние или етап е?
- Ти добре владееш как да провокираш и да тестваш своите отговори на твоите собствени тълкувания. Да, ти твоето разсъждение чрез мен да провокираш. Аз ще кажа, че твоето учение йога казва, че смъртта не е смърт, а сал преминаване на душата от едно Състояние в друго, от един обикновен живот в един съвършен свят. Е, добре. Аз ще кажа, че е тъй. Смъртта не е смърт, както от обикновения индивид се приема. Не. Това е преминаване от едно състояние в друго, както водата е вода в различните агрегатни състояния. Тя по своя вид се променя, но химиците доказват, че по вид и да е различна, по компонентност и по състав е тя една, тоест вода във всяко отношение. Тъй и енергията, дали в тялото или извън него (в астрала), тя е пак енергия, която ръководи, направлява и развива, но разликата тук е в това, че водата е позната, а енергията не е. И затуй ний се появихме, за да ви научим как да я опознаете.
6. Имате ли в рода хора, които са се занимавали с тези неща?
- Не.

Не зная дали господин Костов е останал удовлетворен от отговорите на въпросите, които зададе, но в тях се говори за много неща, които Ели няма откъде да знае. Ето той каза пред нас, че повече от 20 години се занимава с паранормални явления. Но той не говори за йогизма, а на този въпрос му се даде изчерпателен отговор. Откъде може Ели да знае толкова подробно за това? След това въпросът ние експеримент ли сме или не. Ние сме го задавали, но не сме получили точно такъв отговор. Значи той стои не само пред нас (въпросът), а пред цялата земна наука. Глупаво е да се мисли, че сме произлезли от маймуната или от някой друг животински вид. Но кой е Създателят ни и не се ли крие отговорът на този въпрос именно тук, в Царичина? Опитвали сме и по-иначе да питаме. Спомням си една вечер подполковник Юруков попита:

- А можете ли да ни кажете как сте ни създали?
- А ти защо. не попиташ баща ти как те е създал? - беше отговорът.  Дали звучи измислено или не - това е друга тема. И все пак в отговора даден на господин Костов личи, че нашата поява (на човешкия, а защо не и на целия галактически свят) е строго програмирана и много точно изпълнена. Защо да не допуснем, че маймуните и целият животински свят са тези, които са населили Земята и чак когато е потвърдено от Тях, чрез тяхната виталност и приспособимост в тези условия, тогава се "насажда" биокултурата, наречена човек. Та точно такъв порядък на заселване и развитие е описан в книгата на книгите - Библията. Какво пише в "Първа книга Мойсеева" от Вехтия завет? Цялата първа глава разкрива реда на Сътворението. Най-напред се сътворяват условията за живот (атмосфера, земя, вода). След това тревистите и растителните видове. Идва ред на влечугите, змиите, рибите и птиците. Подир тях идват земните зверове според рода им, добитъкът според рода му, всички земни гадове според рода им. И за създаване на всеки един от тези видове Господ работи по един ден. Да, по един ден, но библейски. Никъде не се казва, че той е съизмерим или равен на земния ден. Какъв период от време включва в себе си един такъв ден, никой не знае. И да не пропуснем - Господ преминава към следващия ход едва тогава, когато се убеди, че създаденото е добро. Какво значи добро? Ами значи, че тази "култура" се е приспособила в новите условия, развива се и се плоди. Тогава се "насажда" другата. И когато всичко необходимо за живот на човека е налице, а това е краят на ден пети, чак тогава Бог създава човека по свой образ и подобие. И така, експеримент или творение на някого е човекът?! Ще разберем ли това? Може би - ако тайната наистина се крие в обект №01 - Царичина.
Ами следващият въпрос - за смъртта? Отговорът според мен е убедителен - смъртта е преход от една форма на живот в друга. Смъртта, както се изразявам аз, е също форма на живот. Лиана Антонова е посветила години на този проблем и в книгата й "Послания от отвъдното" това личи много добре. Документалният разказ на Брайън Уейс "Вестители от отвъдното" също доказва това. И още нещо. На мен все ми се струва, че информация по всички тези проблеми ни се подава от много източници, поднася ни се в най-различна форма, но ние не умеем да я четем и да я разберем. А може би е дошло време отново да ни се отворят очите и затова именно бяхме насочени точно тук, а не другаде, точно на наша земя - българска, а не на друга. Може би наистина сме богоизбрана държава. 

 
ПОДГОТОВКА ЗА ЕКСПЕРТНАТА КОМИСИЯ

След предварително проведено съвещание на екипа на 17 август 1992 година бяха набелязани направленията, по които ще работим, за да подпомогнем дейността на експертната комисия. Тази подготовка започна на 24 август и завърши на 28 същия месец.
В Министерството на отбраната работехме по три направления:
1. Подготовка на информация за явлението "Контакт Земя-Космос".
2. Подготовка на информация за обекта.
3. Подготовка на текстовия материал (писменост, рисунки, илюстрации).
4. Подготовка на информация за наблюдаваните явления в района на Царичина от нас и местните жители.
Оказа се, че "интелектуалната" част на операция "Слънчев лъч" не е лека. За пет дни трябваше да се обработят 30 тетрадки (записки по операцията), не по-малко служебни и още толкова лични бележници. От всичко това бяхме длъжни да извлечем най-интересното, най-убедителното, да го препишем, подвържем във формата на книги и така да го представим на научните работници. Независимо че работата беше обемиста, успяхме да се справим и на 28 август бяхме готови.
През време на престоя ни в министерството имаше възможност екипът да се срещне с господин Костов и със заместник-министъра Даскалов. Но това не стана. Просто никой не постави въпрос за такава среща. А лично според мен тя беше много необходима.

НОВО ДВАЙСЕТ

На 29 август отново сме на обекта. След изпомпването на водата, през което време крнтактьорката ни скенира стените, последва прочитането на следния текст:
"От днес: започва се това, което значи разширяване на обема на таз последна част от експеримента. Тук от точката, която се отвори на земята - "под“, ще трябва да се подходи от метър надолу. Трябва с таванния обем да се слее и получи под голям, след което ще се тръгне то напред със странично разширение от обем, който аз ще подам, когато подът се изчисти и се стигне нужният въздухообмен. До самата спойка от материя не червена и не влажна, а от бял, жълто-кремав цвят, що държи откритието в своята напълно изолирана среда, ще се стигне не след дълго. Участъкът за отнемане е твърде кратък и сигналът за възприятието на пласта-хранилище е твърде ускорен. Вада има, но тя като обем не е голяма. Туй е жилка, що се движи тя с вас отстрани по градивния етажен стилаж. Това е. Още ще кажа, че работата ваша тук тя трябва да бъде поетапна, а не на юруш и твърде изнурителна. Да, ще кажа, че отначало аз ви карах да работите дълго, зная. Но тук, на тоз участък, не може да се работи така, защото има наличие на силна енергия и не трябва да се натрупва тя повече във вас от допустимото. Туй не трябва да ви плаши, че има вредна атмосфера реактивна. Не, не ,не! Това е енергийно излъчване, което за вас е благотворно, но не трябва с него да се прекалява. Затуй ще кажа, че престоят вътре, тук, на това място не трябва да надвишава мисля повече от пет часа общо за деня. Това е."

Това е новото двайсет. Определяне на количеството време за престой под земята. Тоз въпрос наистина не е стоял на вниманието ни. Иначе съдържанието на текста е ясно и разбрано. Трябва да се слезе в дълбочина, да се разшири встрани и тогава да се тръгне рапред. Но аз не споделям мнението, че увеличеният интензитет на енергията е реалност. По-скоро тук се очертава възможност за по- интензивна работа, която ще ни отнеме много физически сили и няма да можем да издържим. Оттук и препоръката да не престояваме повече от пет часа. Основата за такъв размисъл ми дава работата днес до обед. Още един такъв успешен ден и трябва да мислим за междинно изхвърляне на материала. Това, разбира се, са си мои разсъждения, а дали ще бъде така, или както Те казват - не зная. Все още смятам, че не е дошло времето на точната и коректната (1:1) информация. По-скоро продължава етапът на бутафоричните излияния и на психологичната обработка.

Новина за днес е и докладът на коменданта на експедицията, вече капитан Петър Илиев. Ето и съдържанието му:
"Вечерта на 28.VIII.1992 г. в 20 часа и 22 минути небето над хълма (Марков връх - уточнението е мое) западно от обекта бе обагрено в червено вследствие залеза на слънцето. Времето беше ясно, тихо. На небето нямаше нито едно облаче. Направиха ми впечатление два ясно, бих казал, силно контрастиращи коридора в пурпура над хълма. Единият беше два пъти по-широк от другия. Трудно е за описване. Левият лъч (или сноп) беше с цвят сивосин или нещо от рода на сивкаво. Наситеността беше голяма. В коридора (снопа, лъча) не се виждаше червенина, а като се сравни с небето във височина, контрастираше видимо със синьото небе. Десният лъч беше няколко пъти по-слаб и около два пъти по-тесен. Тъй се долавяше и си помислих,че е отразена светлина. Неговият цвят беше бледосинкаво към сиво. Очертанията на двата лъча привличаха вниманието със следното:
1. Строго успоредни стени до хълма и докъдето стига погледът.
2. Разлика в цвета на лъчите и на околната среда, т.е. сивкаво и червено на залеза.
3. Височината - докъдето ти видят очите, вероятно десетки километри.
Явлението наблюдавах в продължение на четири минути (от 20,22 до 20,26 часа)."

Какво е наблюдавал капитан Илиев?! Природен феномен, атмосферно явление, пейзаж от залеза или енергийни стълбове от Космоса, насочени към обекта? А може би е прав, като казва, че по-тесният лъч е отражение на по-широкия, или може би обратното. Но тогава защо ги нарисува под различен наклон и на различно място?. Нали според законите на физиката ъгълът на падането е равен на ъгъла на отражението. Тук не е така. Защо? Каква връзка имат тези снопи (лъчи) в обекта? А може би нямат? Може би ако ги продължим под повърхността на земята, те непременно ще се пресекат в района на обекта. Възможно ли е да е оптическа измама?
Как да си отговорим на всичките тези въпроси, още повече че това се случва няколко часа преди екипът да се завърне на обекта. Случайно съвпадение ли е това, или е програмиран ход? И защо след неговото появяване следва информация за увеличен енергиен импулс долу, под земята? Колко градуса е ъгълът, който сключват продълженията на лъчите и има ли той връзка с големината на ъгъла на изгрева на Слънцето спрямо местоположението на обекта?
И най-после, каква връзка има между тези енергийни снопове и повишаването на енергийния интензитет на обекта с ограничаването на нашия престой на 5 часа? 

ЕКСПЕРТНАТА КОМИСИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА

Тя беше създадена на 12 септември и 6 нея бяха включени следните длъжностни лица:
1. Никола Даскалов - заместник-министър на отбраната - председател.
2. Валентин Костов - съветник на министъра на отбраната по административните въпроси.
3. Генерал-майор Любомир Динев - началник на Химически войски в Българската армия.

АРХЕОЛОГИЧЕСКА ГРУПА

1. Професор Димитър Овчаров - директор на Археологическия музей.
г.Тотко Стоянов - главен асистент в катедра "Археология“ при СУ "Св. Климент Охридски".
З.Ст.н.с. Божидар Димитров - заместник-директор на Националния исторически музей.

ГЕОЛОЖКА ГРУПА
1. Доц. Живко Иванов - декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св.Климент.Охридски".
2. Инж. Илиян Катевски - геофизик в БАН.
3. Ас. Емил Мишев - от Геолого-географския факултет на СУ "Св.Климент.Охридски".

МЕДИЦИНСКА ГРУПА
1. Доктор Емил Калудиев, к.м.н. - началник на Психиатричната клиника към ВМА.
2. Доктор Георги Георгиев - психолог в Психиатричната клиника в ВМА.
3. Доктор Павлина Петкова - психиатър от Втора база на МА.

ПСИХОТРОННА ГРУПА
1. Доц. Атанас Стригачев, доктор на философските науки - президент на Асоциация "феномени".
2. Инж. Стамен Стаменов - генерален директор на Асоциация "феномени".
3. Доц. Иво Лозенски, к.т.н.
4. Христо Гешаноб - ръководител на Изследователския център на Асоциация "феномени".
5. Васил Сивов, к.ик.н. - специалист от Сдружението по световно стопанство и международни отношения, секретар на "Балканмедия".
Задачи, които трябваше да реши комисията:
1. Да се направи експертен анализ на съществуващото явление и свързания с него обект.
2. Да се даде оценка за реалността и уникалността на явлението, обекта и получените текстове, а така също и взаимната им връзка.
3.  Да се прецени имат ли научна стойност посочените явления, обект, текстове.
4. Да се дадат писмени съображения относно целесъобразността да се продължи комплексно работата за довършване на провеждания експеримент и започване на фундаментални научни изследвания.
5. Да се даде отговор на въпроса: "Представлява ли някаква опасност за местното население, региона и страната по-нататъшното разработване на обекта?"
Експертната комисия на Министерството на отбраната работи по предварително подготвена план- програма от 21 до 28 септември. На 28 септември бе планирано заседание на комисията за обсъждане на частните протоколи. Отсрочка до 2 октомври поискаха представителите на геоложката група. 

ФЕНОМЕНЪТ ЦАРИЧИНА

Журналистите окичиха "експеримента" Царичина с толкова обидни епитети, че дори една новогодишна елха не би могла да ги понесе, в смисъл не би се намерило място за всичките. Според мен това е един феномен, който тепърва ще занимава главите на учените и струва ми се, не само представители на нашата наука.
В текста, подаден на 15 август, се казва буквално следното:
"Аз го чувам генерала, че се интересува от големината на обема на работата. Аз ще му кажа отново, че обем огромен няма, но сложността е тя голяма и затуй трудно е придвижването ваше напред към откритието, но знайте, че всяко ваше дело, е предшествано от нашето проникване в развитието на събитията. Трябва да се задвижат организациите сега на етап "откритие", в което вашият състав да се уголеми и аз посочвам, че ще се включат не само вашите глави в откритието, но и мисловната дейност на други, излизащи от рамките на вашата компетентност и държава."

Без да коментирам този текст, само ще кажа, че въпрос за обема от работа на 15 август не е повдиган пред никого. Само ние с генерал Динев си говорехме за това в тунела. А как е хванат нашият разговор, ние не знаем. И все пак защо експериментът аз наричам "феномен”? Съдете сами.

Има много изписани книги за НЛО, за контакти с извънземни същества, отвличания на земни жители от екипажи на НЛО. Има много разкази на очевидци, документирани разговори и текстове, резултати от научни изследвания на НЛО в атмосферата и под водата и т.н., и т.н. Колкото и да ги препрочита човек не може да открие повече от два елемента (две страни) на явлението или събитието. НЛО (енлонавти) и очевидци, въздействащи и потърпевши, независимо каква е била сложността на ситуацията. Какво отличава феномена Царичина от всички останали, описани досега случаи?

На първо място е "контактът с неизвестен източник на информация". Нека не забравяме, че под въздействие именно на такъв контакт ние се озовахме в Царичина. Уверявам всички, че никой от екипа не знаеше за съществуването на това село. За него аз научих от този контакт, а по-късно го видях и на топографската карта. Пак с помощта на този контакт открихме обекта. Чрез него беше внесена корекция на два пъти за мястото на разкопките. Водени от този контакт, ние работихме две години под земята и имаме повече от 40 случая на потвърдена информация, т.е. срещнахме това, за което ни се казваше, че ще срещнем. В продължение на две години задавахме въпроси от всякакво естество и получавахме отговори на тези въпроси. Това един-единствен човек не е в състояние да направи. Открит остава въпросът, кой е източникът на този контакт. Извънземен, земен или някой друг. Това не успяхме да установим, но като отчитам факта, че работата ни в района на Царичина беше съпроводена с немалък брой явления от типа НЛО, смея да твърдя, че ние поддържаме контакт с извънземни.

Вторият елемент е обектът. Обектът в Царичина, за който никой не е знаел. Защо не е открит по-рано, а точно сега? Защо ние го открихме, водени от контактьорите, а не от кръчмарката, бай Милуш, бай Слави или, да речем, от кметът на Царичина Величко Костадинов или от този на Градец - Гълъбов? Защо именно на това място няма построена сграда, а само един трафопост? Защо само в района на Марков връх, обекта, кръчмата и обора пръстта и камъните имат доматенорозов цвят? Изследванията ни околовръст на Царичина не показаха никъде наличието на такава материя. За мен лично обектът в Царичина е реалност, и то видима, материална, осезаема. Случайно ли е това? Друг е въпросът защо именно тук се намира този обект, а не на друго място? На този въпрос също не можахме да си отговорим за тези две години. А може би бяхме близо до него.

Третият елемент - текстовете, рисунките и писмеността. По текстовете ние работехме. В тях ни се посочваше къде и как да работим, как да се придвижваме, какви мерки да взимаме за избягването на инциденти и нещастни случаи. Вярно е, че много от текстовете са бутафорни по своето съдържание, но е било необходимо да бъде така. В противен случай разочарованието и неверието много лесно щяха да се настанят сред нас и да се откажем. Рисунките предхождаха няколкомесечен труд за получаване на непозната не само на нас писменост. И ако за рисунките можем да кажем, че имат подчертано митичен и библейски характер, то за писмеността никой (поне засега) не може да каже какъв произход има, какво е съдържанието й и каква информация ни носи.

Четвъртият елемент - съпровождащите работата ни явления. За някои от тях ние бяхме предупреждавани, за други не. Със или без наше предварително знание те се случваха. Минимум тринадесет такива явления са описани със съответните илюстрации, направени по думите на очевидците.
И така, да ги обобщим тези четири елемента:
1. Контакт с неизвестен източник на информация, протичал всеки ден за тези две години.
2. Обект (подземен) реален, материален, видим, осезаем.
3. Текстове, рисунки, писменост.
4. Явления в атмосферата, съпътстващи нашата двегодишна работа тук. 

Бих попитал наема ли се някой да каже има ли описан някъде в литературата подобен пример? Аз поне не зная. И всичкото това, събрано на едно място. И целият процес протича при едновременното или поточно, при успоредното проявление на всичките четири елемента. Струва ми се, че Валентин Костов не случайно и не от емоции каза: "Най-после той е при нас. Толкова години го очаквахме и то е в нашите ръце." А нима отношението на нашите екстрасенси към феномена Царичина е случайно? Нека не забравяме, че нито един от тях не отрече неговото наличие. Мнозина се изказваха негативно по въпроса за копаенето, като че е рано, че не е дошло времето. Други казваха какво виждат, колко дълъг и дълбок тунел сме прокопали, какво сме намерили. Трети говореха, че не е точно тук мястото. Според тях то се намирало на 30-40 м, а и на по-малко разстояние оттук. Но пак повтарям - нито един не го отрече.

Нека си зададем и друг въпрос. Ако тук нямаше нищо, щяха ли да се интересуват от нас от други страни? Щяха ли да дойдат френски журналисти, кореспондентката на Франс-прес в София Веселка Георгиева и други. И това ли е случайност или журналистическо любопитство? Струва ми се не е, защото и в други страни има екстрасенси, контактьори, ясновидци, гадатели и всякакви сензитиви, па макар и не толкова изявени като нашите.

И така, "феноменът Царичина" съществува. Контактът с извънземни цивилизации, макар и непризнат от официалната наука, е факт. Обектът в Царичина е реалност, материално осезаема, видима.
Текстовете, рисунките, писмеността - също. Съществуващите явления продължават. И всичко това е у нас, на наша територия, в нашите ръце. И всичко това е "феноменът Царичина".

ВИЖТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ТУК