Феноменът Царичина - Цялата история (Част Четвърта)

ИНФОРМАЦИЯТА

Вече е добре известно как получихме първоначалната информация за обекта в Царичина и какво беше нейното съдържание. След започване на работата на 6. XII.1990г. ни се нареждаше как да работим и какво да правим от генералния щаб, където беше Ели. За свръзка използвахме радио-релейна станция. Ели изобщо не беше идвала на обекта в Царичина. Тя дойде една седмица по-късно. През това време инструкциите за работа получавахме дистанционно. Екстрасенсите, които се намираха на обекта - Марина Наплатанова (тя е и контактьор; но за съжаление престоя тук само на 6 и 7 декември), Димитър Сираков и Дора Петрова, потвърждаваха получената информация и ние така работехме.

С идването на Ели на обекта нещата се промениха. За всяко нещо тя получаваше телепатично информация, която записваше в бележници и после я четяхме, анализирахме и изпълнявахме указанията. По-късно тя и говореше това, което й съобщаваха. С една дума, беше и е "биологичен ретранслатор" на мисли, предавани от разстояние. В онези дни ние не проявявахме интерес как всичко това идва до нея, а чрез нея и до нас. Любопитството какво ще ни се каже, ни пречеше да потърсим механизма на протичането на информацията. По-късно тя идваше до нас речево (говоримо). На по-късен етап тази информация записвахме на касетофони и след това я прослушвахме. Много често тя бе съпроводена с изписването на математически формули по стените на тунела и рисунки и дружески шаржове. В голяма част от текстовете се чувстваше символично изразяване. Символиката се оказа едно предпочитано от източника на информация средство.Това ни затрудняваше да разберем за какво става дума и често след работа обсъждахме колективно това, което ни е подадено. Проблемът за начина на получаване на информацията все още не ни интересуваше. Сега може да се каже, че тази информация достигаше до нас по три способа: телепатично, механично по телепатично-механичен път и графично. Според мен и трите почиват на енергийна основа, т.е. преобразуване на мисълта в енергия и пренасянето й на големи разстояния.

Много интересно е, че източниците на информация (поименно) се меняха. Отначало ни водеше "Роро". По-късно беше заменен от "Сорел". Намеси се "ЩИТ”, информираше ни лично Висшият разум, а накрая се появи една цяла Енергийна система.

Много важно е да се знае дали това са кодови наименования или имена на отделни личности. А може би това са представители на Висшия разум, носещи съответните имена и говорещи от негово име? Спомням си, че на зададен въпрос във връзка с това ни беше отговорено, че ние, земните човеци, вярваме на личности и на личностни изяви и затова те са възприели такива понятия. Освен изброените имена, често и най-вече след работа, получавахме информация от "дежурните на орбита" екипажи. Най-често това бяха системи (според мен) с наименования Кики, Киви, Симо, Минотавъра и други.

Интерес представлява информацията, отнасяща се до Нещото, което търсим. Още в уводните думи стана ясно, че сме тръгнали да търсим съкровището на цар Самуил. В информацията обаче не се уточнява на кой Самуил. На българския цар Самуил или на библейския? А този въпрос сме пропуснали да уточним. При тази ситуация нещата коренно се променят.

Когато обаче за три дни не постигнахме нищо, започнахме да питаме какво все пак търсим. Легендите бяха различни. Говореше се, че търсим първия човек, който е двуяйчен (един индивид, но и като мъж и като жена). По-късно се говореше само за първия човешки индивид. И той беше назоваван с различни имена - Адам, Ариел, Авраам, Ной, Исус. Е, да ама, той е един и може да има само едно име и да е само един от тези петимата. Неудовлетворението ни беше явно. Може би затова последва нова информация, че тук търсим първия вселенски човешки индивид. Бил съхранен тук. В друга информация се говореше, че той е тук замразен. И съмненията ни наложиха друга информация. Това стана след публикациите на Недялка Георгиева от Стара Загора за "истината" в Царичина. От този момент започна да тече информация, че търсим енергиен пулсатор. Недоверчивото ни отношение и към тази информация наложи връщането отново към първия човешки индивид. Анализирайки тези случаи, стигнах до извода, че при определени условия, субективно или не, на нас ни се подава информация, която в момента звучи актуално, или пък е извадена от описания на дейности, аналогични на нашата. Не си спомням точно кога беше, но мястото помня - прекопавахме "предверието" и "гостната", когато ни беше подадена информация да пробием горния ляв ъгъл и пред нас ще се открие отворът. Почти същия случай има описан в книгата на К. Керам "Богове, гробници, учени". За съжаление сега не мога да си спомня на коя страница е. Но това не е беда. В записките по операцията това е отразено. Тук ще си позволя още едно мое наблюдение. Когато започнахме взривяването, "Роро" не поемаше никаква отговорност за дълбочините на перфорациите и количеството и грамажа на взривното вещество. Разчитахме на опита на ст.лейтенант Киров. И момъкът си вършеше добре работата. По-късно той или капитан Янков донесоха на обекта "Наставление по подривно дело в БНА". По каква причина не зная, но Ели се беше запознала със съдържанието на тази книга. От този момент нататък "Роро", а после и "Сорел" определяха броя на дупките за перфориране, точните места и необходимия грамаж за всяка дупка. Възникна въпросът - има ли област в науката и практиката, в която ние, земните, изпреварваме нашите водещи? А може би това е игра на контактьора? Но тогава с нас беше и Димитър Сираков. Ако ние не бяхме забелязали нещо, то той трябваше да го усети и каже. Защо не сподели нищо? Нашата теория и практика по подривно дело не се придържа към шаблона, за това разговори е имало, включително и за унищожаване на неразриви. Всички прези събития поставяха и един много сериозен въпрос, за който стана вече дума - въпросът за достоверността и истинността на информацията.

В интерес на истината ще кажа, че за всеки отделен ден информацията по отношение на нас беше различна. Аз поне не мога да посоча два дни, в които подхода на нашите водещи да е еднакъв. Спомням си даже как изразих недоволството си от това в записките си от 330-ия ден от началото на операцията. "330 дни - триста и тридесет лъжи..." така ги започнах. И по-късно сме поставяли подобни въпроси. В резултат на такива наши съмнения и недоволства се е стигало и до ултимативни реплики. Веднъж даже ни беше казано, че ако продължаваме да се държим така, обектът ще бъде закрит, а контактът анулиран. Съвсем естествено беше Ели да преживява най-тежко и най-болезнено такива ситуации. Уверенията ни в такива случаи, че тя няма никаква вина, че не я обвиняваме в нищо, че тя е само един ретранслатор, че тя ни свежда такава информация, каквато й се подава, не я успокояваха. Ние пък от своя страна бяхме прави, защото въпреки съмненията ни, никой не можеше да каже кое е истината и кое не е, в каква степен информацията е достоверна. Това можеше да каже единствено този, който подаваше информацията, но едва след като провери еднаквостта на подадения и получения текст. Това, уви, беше невъзможно. И още нещо. В случаите, когато на обекта щеше да идва някой, било то от Генералния щаб, било други посетители, информацията винаги беше много точна и убедителна. Чисто по земному тогава възниква въпросът за субективното при подаването на информацията и за нейната обективност. Защо все пак се случваше това? Нима и Те се смущаваха от "началството" и гледаха да се издокарат? Или и това са прийоми на психологично въздействие? И къде се крие приликата, и къде разликата между информационното обслужване за нас и това за началническия състав? Нали се говореше за равноправие? Тогава къде е то? Може би обобщеното мнение по този въпрос на всички екстрасенси ще ни помогне да намерим верния отговор? Завършвайки с темата информация, ми се ще да спомена и няколко думи за "закъснялата" информация. Това е бивало, когато неочаквано генерал Динев е бил викан в министерството, когато сме посещавани неочаквано или непредвидено сме започвали и провеждали остри разговори и обсъждания. Почти винаги след такива събития е следвало съобщение от Ели, че тя е била предупредена за това. Възниква въпросът, защо е премълчавала? Защо не ни е информирала? Вероятно е чакала самата тя потвърждение за този вид информация. Потвърдена или не, тя си остава закъсняла информация.

Не мога да подмина въпроса и за граматическата стойност на текстовата информация. В началото, а и много след него, тя вървеше като едно изречение. Нямаше нито членуване, нито препинателни знаци. Отделните изречения не бяха разграничени. Понякога изреченията нямаха никакъв смисъл. Всичко това ми правеше впечатление и един ден аз разработих този въпрос в записките си. Вечерта го прочетох на Ели и не след дълго се почувства промяна. Ако не в  друго, то поне отделните изречения започваха с главни букви. Ето един такъв пример:
"Ще ти отговоря ясно и точно. Ако не беше това спасение, едва ли щяхме да ви обединим и да се работи ден след ден, час след час, за да се задейства онова нещо, което ще спаси не само България, а цялата Земя и целия хаос, който може да настъпи в Галактиката."

Мисля че коментарът и тук е излишен.
Друго, което съпътстваше текстовата информация, беше почеркът на източника. Ще се поясня. "Роро" подаваше информацията в шеговит тон. Позволяваше си остроумни шеги, дружески шаржове и подвеждания. При "Сорел" преобладаваше ясният, точен, но сух и чисто служебен тон. Тя, единствена от всички, прекъсваше контакта точно в 18,30 часа, независимо завършено ли е всичко или не. Висшият разум ни предаваше информацията си в стихотворна форма. Ние уловихме тези различия и останахме учудени, когато по адрес на "Роро" беше казано, че той е веселяк и бърборко и затова си позволява не само закачки, но и да ни поставя на доста изпитания. Естествено, веднага следва изводът - значи и при тях има некоректност в отношенията, щом като може да се говори за този или онзи, че е такъв или инакъв. И естествено идва следващият въпрос: допустимо ли е това в редиците на по-разумни от нас? Наистина разумно и допустимо ли е това?

КОНСЕРВИРАНЕ НА ОБЕКТА № 01

Неблагоприятните (за нас) избоди на експертната комисия доведоха до заповед на министъра на отбраната от 4.XI.1992г. за консервиране на обекта. Всички бяха единодушни, че изкопните работи трябва да се прекратят, изработеното до тук да се консервира и личният състав и техниката да се приберат незабавно. Този акт не беше никак лесен. Челната стена на тунела да се укрепи, за да няма срутвания, което ще затрудни евентуалното подновяване на работата. За тази цел имахме нужда от помощ и по-специално от минен инженер. Намерихме го в близкия рудник и човекът - Мартин Марков - на драго сърце се отзова на молбата ни. Два дни ни бяха необходими само за тази работа. Демонтирането на въздухопроводите, електроинсталацията, кабелът за електровзривяването и телефонната връзка ни отне три дни. Още толкова време ни беше необходимо за сортиране на различните видове имущества и извозването им до съответните гарнизони. Един цял ден ни беше необходим за демонтиране на покрива, сортиране на ламарината, зеблото, дървения материал и натоварването му за извозване. Още един ден отиде за запълване на първия кладенец с камъни и баластра и подготовката за изливане на бетонна тапа, така както изисква правилникът. Последната ни дейност бе затварянето на триъгълния отвор. И за нея отиде близо един ден. Гледката около обекта не беше особено приятна. Тук и там се виждаха и сълзи. На 19 ноември 1992 година се простихме с обект №01. Последни трябваше да напуснем обекта ние седмината, и то след като двата кмета - на Градец и на Царичина - приеха района, декларирайки, че нямат никакви претенции. Същата вечер ние напуснахме село Царичина. Завинаги ли?!!

Все по същото това време бяхме обект на внимание от страна на Ефир 2 на БНТ (на 12.XI.) и на журналистически рейд (на. 16.XI.). На екипа на телевизията казахме, че ще им разрешим да влязат в тунела, след като им бъде извършен медицински преглед и бъдат облечени в съответното облекло.. Договорихме се да не задават въпроси, отнасящи се до същността на обекта и експеримента. Все пак те научиха, че трима от участващите в тази експедиция са с научни степени, четирима от сегашния състав на екипа са инженери и почти всички са с виеше образование. Репортажът, излъчен по телевизията на 13 ноември "доказа", че тук няма нищо. Самите представители на телевизионния екип не си направиха труда да заснемат целия тунел. По какви съображения - не знам. Пишещите братя бяха по-смели. Те бяха и повече на брой (22-24 души). Посрещнах ги с думите: ,
- Дами и господа, добре дошли в района на "тая дупка", а не в "оная" - това предизвика въодушевление в студения ноемврийски ден.

На въпроса: - Какво ще ни кажете, полковник Кънев? - отговорих:
- Господа, Вие изиграхте картите си, докато нашите са още в ръцете ни. Ние тепърва ще започваме играта. И още нещо. Ние сме хора военни и като такива сме се клели в името на България, а не на сменящите се правителства.

След това разясних реда за влизане в обекта. Той беше такъв, какъвто и за телевизията. Като. "домакини" бяхме взели мерки да има топъл чай и кафе, та като излязат от тунела да се освежат. Тяхното посещение в тунела стана на три групи. Малцина слязоха чак до края. Имаше и други, които дори не влязоха. Това разбира се, не попречи на едните и на другите да пишат, че са слезли в "оная дупка" и нищо не са намерили. Въпрос на лична позиция. Кой какво е усетил и видял, това и писал. Нашето съществуване тук беше по-благоприятно за тях, отколкото тяхното идване за нас. Ако не всички, то поне някои от тях, съумяха да повдигнат имиджа на изданията си и да припечелят по някой и друг гологан повече. За нас останаха само овациите, Какво да се прави? Всеки има свой път и своя съвест. Нали всеки върви по пътя си, воден от собствената си съвест.

КАКВО ОЩЕ КАЗАХА УЧЕНИТЕ?

Онова, което написаха учените в протоколите, е мерило за тяхната интелигентност и добросъвестност. Онова, което написаха в пресата, пък е израз на тяхната лична позиция. Но между едното и другото останаха много неказани неща и като "жива съвест" на екипа не мога да ги пропусна. В деня на журналистическия рейд на 16.XI.1992 г. в района на "дупката в Царичина" заявих пред пишещите братя следното:
- Ние високо ценим мнението на научните работници, защото те съвестно и професионално си свършиха работата. Всеки за себе си и в своята професия изрази мнението си компетентно като професионалист, но като цяло те не можаха да се докоснат до същността на проблема.

Аз и сега не се отмятам от думите си, но друго ме впечатлява. И след посещението на обекта от журналистите, обвиненията и критиките към нас не престават. За наша голяма изненада в тази кампания се включиха и някои от участниците в експертната комисия. Е, всеки има право на мнение. Точно по този повод си позволявам да цитирам и мнения на учени, които като членове на експертната комисия  изказаха в процеса на съвместната ни работа. Ето какво казаха те:

Доц. Атанас Стригачев, доктор на философските науки, кандидат на физическите науки, президент на Асоциация "Феномени": “За мен няма никакво съмнение за съвестната работа на археолозите и техните изводи. Мен ме смущават две неща - писмеността и явленията, които са наблюдавани в района на обекта от екипа, от войниците и местното население. Тези неща са предмет на изследвания на други специалисти. Защо една част от посетилите обекта казват, че дълбоко навътре в тунела въздухът е йонизиран? Тези констатации не опростяват проблема, а го задълбочават."

Проф. Димитър Овчаров: "Запознах се с проблема преди година. Генерал Динев постъпи като изследовател. Той ми показа текстовете без да ми каже, че са писани от съвременен човек. Това стана по-късно, а то коренно изменя нещата. На нас ни трябват компетентни оценки от специалисти в тази област. Аз имам оформено становище, макар и не като превъзходен специалист. Тези текстове не могат да бъдат написани от обикновен човек. Рисунките идват преди текстовете, но как те стигат до нея (Ели Логинова - б.а.) - не зная. Ние търсим аналог на всичко това."

Ас. Тотко Стоянов: "Има нещо, което ме смущава в рисунките. Има елементи, които се различават от иконографията и иконологията, от египетската или американската иконография. Но това ще стане известно след бъдещ анализ на специалисти. Именно от тази гледна точка за нас по-важна е втората част от изследването (текстовете и рисунките). Рисунките могат да бъдат приети и като артефакт. Отклоненията в тях, обаче, са крайно интересни."

Въпрос на Христо Гешанов: "Дали е възможно да има аналогичен феномен, проявил се преди много години?"

Проф. Димитър Овчаров: “Да. Такъв феномен има у нас. "Белият лъв" - от четиридесетте години. Той също е изписал много знаци и картини. Има много устни разговори с него, в които е подчертавал, че може да контактува дистанционно с всички хора и с космическия разум. Трябва да се намери тази документация и да се използва за сравнителен анализ, но не се знае къде е. За мен Ели е много приятен и нормален човек."

Васил Сивов: "Предполагам, че по-нататъшните изследвания ще потвърдят или отрекат всичко, което сега ни вълнува. Според мен е нужен сравнителен анализ на изследванията на предишни контактьори до и след Логинова, по отношение на взаимовръзката "котактьор-обект".

Атанас Стригачев: "Необходимо е изследване в национален мащаб. Това изисква целенасочена работа и вземане на всички мерки за сигурност. Психологическите методи за водене на война са реално осъществими. В този смисъл се налага да сме готови за психологическа отбрана. Военното министерство трябва да изучи това и да има стратегия. Трябва да се възложи на военното разузнаване да се сдобие с информация по тези въпроси. Това е във възможностите само на Министерството на отбраната."

Валентин Костов: "Обект - контакт - явление е нещо, което не е разработено от науката досега. Интересува ни повече феноменът. Имаме само един факт за психологическа война (аз бих го нарекъл психологическо въздействие - б.а.). В САЩ по този проблем се работи от 1950 година. В Бостън е проведен експеримент, при който върху населението е въздействано с ултразвук. По време на експеримента цялото население загубва ориентация. Нямаме данни докъде са стигнали в тази област."

Васил Сивов: "По отношение на обекта можем да добавим, че има рационални предложения за по-нататъшни технологии за психотронна защита. Възможна е и хипотезата за космическа провокация, но това трябва да се докаже. Необходимо е според мен предложение за международна програма за изследване на този феномен.“

Ст.н.с. Божидар Димитров: "Районът около обекта не представлява никакъв интерес и отвън и отвътре. Нашето мнение е, че разработката трябва да се спре. Това е само наша гледна точка. Текстовете и писмеността не спадат към нито един от познатите. Тук препоръчваме да се създаде нова група за изследването им, макар че по мое мнение трудно може да се постигне успех. За целта ние препоръчахме и съответните наши специалисти в тази област."

Доц. Живко Иванов: "Нашето мнение е, че няма никакви материални данни за нещо непознато и необяснимо. В това си мнение ние сме категорични. Магнитната възприемчивост и радиоактивността в района са в рамките на нормалното. Няма никаква опасност за местното население и региона. Предлагаме категорично да се спрат изкопните работи. Второ - Министерството на отбраната да намери форма за уведомяване на обществеността, че няма нищо опасно. Трето - да се създаде нова комисия за изследване на текстовете и писмеността."

Аз няма да анализирам мненията на учените. Ще добавя само, че напомних на присъстващите господа следното:
Ние разполагаме с протоколите на шифровата служба на Министерството на отбраната, археологическата, геоложката, психотроничната групи, а и на Асоциация "Феномени". Какво още ни липсва, за да дадем експертна оценка за експеримента, макар и предварителна?
1. Протокол от шифровате служба на МВР.
2. Мнение или протокол, изготвен от графолози, криптолози, филолози, художници, изкуствоведи и други специалисти в тези области.
3. Информация за съдържанието на получената писменост (текстове).
4. Оценка За обективността и същността на съпътстващите експеримента явления.
5. Обобщен комплексен анализ на всичко това и препоръки за съдбата на експеримента.
6. Анализ за химичния състав на градивните елементи на обекта.

Както и да претегляме стойностите на това, което имаме и което ни липсва, е ясно, че повече ни липсва. Което означава, че всяко изказано мнение или оценка, макар и превантивни, ще бъдат субективни и непълни. Следователно печеливша страна няма да има. Независимо от това, всички от комисията са категорични, че изкопните работи трябва да се спрат. Но и в друго са категорични - че тук има нещо непознато, неизучено, уникално (става дума за текстовете, рисунките, писмеността). Затова и всички препоръчват изследванията да продължат, даже с международно участие. И те са прави. Само че през изминалите две години ние се намирахме в по-сложна ситуация. Отчитахме, а отчитаме и сега шестте основни елемента на феномена Царичина - контакт, обект, съпровождащи явления, писменост, рисунки и текстове. Мисля, че съвсем резонно възникват следните въпроси:
1. Това ли е последната дума на нашата наука относно феномена Царичина?
2. Може ли изследванията да продължат, като се игнорира един От шестте елемента на този феномен? Ако може, то за какъв период от време и какви резултати биха могли да се очакват, макар и прогнозни?
3. Може ли някой със сигурност да каже, че знае какво държим в ръцете си, и то на наша територия, и дали няма да съжаляваме за прибързаните си решения?
4. След като всички смятат този експеримент за лудост и безумие, защо се препоръчва по-нататъшното му изследване (макар и частично)? Защо искат (Кубрат Томов например) създаването на научно-изследователски институт, който да се занимава с такива проблеми?

Убеден съм, че феноменът Царичина ще бъде разработван отново, защото при неговото изучаване експертната комисия подходи предубедено и субективно. Вече знаем какво казаха учените и в протокола, и в пресата. А какво видяха и дали всичко видяха? И какво не видяха учените? Последният въпрос е много интересен и аз ще си позволя да го илюстрирам с две рисунки.

Ето, това учените не видяха. Може би по две причини. Първата е, че не пожелаха и втората, че вътрешните стени на триъгълния изкоп бяха облицовани със зебло и талпи, за да се предотврати срутването им, което вече бе започнало. Нямам претенцията, че съм заснел тези стени професионално, но мога да твърдя, че изглеждат точно така. Дъгообразна форма на редовете (вероятно спирала за цялостния градеж), различна големина на отделните блокчета, много ярки и контрастни цветове. И ако това не е някакъв знак, и ако това е природна даденост - здраве му кажи. И още нещо, което прави впечатление. Дебелината на повърхностния слой е около 120-150 см и веднага започва тази цветна стена. Но за съжаление учените не можаха да видят това. В спойката между редовете те съзряха тектонична глина, което аз оспорвам. 
 

Най-вероятно една нова експертиза ще потвърди или отхвърли тяхното мнение или моите виждания. И дано скоро пак се върнем към този феномен.

ЗА ФЕНОМЕНА ЦАРИЧИНА - СЕРИОЗНО!

"Когато се каже, че едно куче е бясно, всички хвърлят камъни по него, за да го убият" - така гласи оборката. Така стана и с нас. Като ни набедиха, че сме луди, че сме зомби, идиоти, престъпници и какви още не, някои търсеха сензации, при това евтини, без да си дават сметка за последствията. Пиша тези редове с болка, защото никой от посетилите това тайнствено място не можа да види нищо забележително. Дори учените. Да не говорим за журналистите. Изключение прави само публикацията на уфолога Кирил Кънев. Той направи опит професионално да надникне в същността на проблема, но и неговият глас не бе чут. Вярно, че той е уфолог и гледа точно от уфологична гледна точка. И това му прави чест. Съвсем естествено е, че ако имаше възможност да се запознае отблизо с екипа, работил две години под земята и с наличната информация, анализът му щеше да бъде далеч по-задълбочен и научнообоснован.

В практиката на много страни, занимаващи се с изследването на паранормалните явления, са описани стотици, даже хиляди случаи на срещи с извънземни по своя характер летящи обекти. Описват се случаи на установени контакти с тях. Но забележете - става дума за НАО. Това, по мое скромно мнение, ограничава предметът на дейност, на науката "Уфология". Позволявам си да мисля така, защото непознатите, неидентифицираните обекти не са само летящи. Такива обекти има и под водата (Бермудския триъгълник) и под земята, какъвто е феноменът Царичина. Владимир Ажажа описва не един случай на среща с такива обекти по време на службата си като флотски офицер (подводничар). Именно за това смятам, че научните изследвания по проблема НАО имат ограничен характер. Обикновено при изследването на подобни явления страните, елементите, са два - НАО и свидетели (наблюдатели) или потърпевши, ако върху тях е оказано някакво въздействие, пряк контакт, преследване, блокиране на работата на автомобили и други технически средства и т.н.). Тук не бива да се изключват и фактическите доказателства - следи по земната повърхност, промяна в степента на радиационния фон в районите на кацане, следи по кожата на потърпевши и други. В района на Царичина, разбира се, няма нито следи от кацане на такива обекти, нито отвличане на хора. Но тук има нещо друго, което е забележително. Това са шестте елемента на феноменът Царичина. И този феномен, поне за сега, няма аналог. Няма друго място на Земята, където всичко това е събрано заедно. Именно затова, случаят Царичина е феноменален. Само поради този факт си заслужава отношението към него да бъде по-коректно.

За да бъда по-убедителен, ще се позова на един случай от изследването на парче от НЛО, описан в литературата, и ще направя съпоставка с едно частично изследване на материала от "оная дупка". Какъв е примерът?

През септември 1957 г. неизвестен рибар от градчето Убатуба (щат Сао Паулу) в Бразилия, наблюдава взривяване на НЛО. Три парчета от летящия диск падат близо до рибаря. Той ги прибира и по-късно ги изпраща в редакцията на вестник "Глобу". Оттам парчетата свръхчиста сплав попадат в Олаво де фонтеса, известен бразилски уфолог. Той от своя страна ги препраща на съпрузите Лоренцей. Десет години по-късно те изпращат най-голямото парче на комисията "Кондън” за извършване на особено точен гама-спектрален анализ. В своето заключение комисията "Кондън" отбелязва, че връзка между парчето сплав и апарати тип НЛО, не може да бъде достоверно доказана, но му е направен спектрографски анализ по метода на активиране на неутроните в лабораторията на федералното правителство. Сътрудниците на лабораторията не проявяват интерес към проблемите на НЛО, следователно, по никакъв начин не биха могли да повлияят върху резултатите от анализа. Застъпниците на теорията за НЛО твърдят, че парчето представлява част от извънземен космически кораб, т.е. че е произведено със средствата на извънземни технологии (неизвестни на Земята поне до 1957 г.). Съставът на парчето може да се сравни само с образци свръхчиста сплав, която в 50-те години произвежда крупната американска фирма "Доу кемикъл.”

Доктор Р. Крейг, специалист в областта на физическата химия, под чието наблюдение се извършва анализът на бразилското парче НЛО, изказва мнение, че изхождайки от резултатите на гама- спектралния анализ, макар образецът да не е бил особено чист, сочат наличието на стронций, което е интересно, тъй като той обикновено не влиза в състава на сплавите. Това дава основание да се смята, че парчето сплав има аномален характер, още повече, че на американските химици не бяха известни изделия от особено чиста сплав, в чийто състав да има стронций. Ето и резултатите от изследванията:
Химически анализ на примесите в образците чиста сплав на корпорацията "Доу кемикъл" (1951 г.) и на бразилското парче НЛО (1957 г.). (Съдържанието на примесите в сплавите е в милиони частици.) Както се вижда от този сравнителен анализ, в едната сплав липсват барий и стронций, а в другата - живак. И тук учените са изненадани. Ако наличието на стронций в едната сплав показва извънземният произход на бразилското парче, то по никакъв начин не може да се обясни пълното отсъствие на живак в тази сплав. Това обстоятелство дава основание на Д.Сандърс и Р.Харкинс да заявят, че през 1957 г. такава сплав вероятно не е била известна на Земята и че земните металурзи не биха могли да я произведат.

А какво се получи при нас? Частичният спектрален анализ на "глината", спояваща отделните пластове на обекта в Царичина, взета от дълбочина около 50 м. показа следното:

Както се вижда, в химическия състав на глината не са открити живак и стронций. Не бива обаче да се забравят две неща. Първо анализът не бе пълен и второ, става дума все пак не за парче от НЛО, а за глина, спойваща градивните редове на обекта в Царичина. Тук искам да поясня още нещо. Когато вземах този материал под земята беше се размекнал от влагата като тесто. Когато вечерта го занесох в къщи, вече беше станал здрав като бетон. Подложен на влага, той отново омеква, макар и бавно. И още нещо. Цветните окраски, (а те са в изобилие), намиращи се по скалите под земята, боядисват - нещо, което не се забелязва при подобни материали от естествен произход.

И все пак защо в тази глина липсват живак и стронций? За специалистите това може да е много просто и ясно като бял ден. За мен обаче обяснението е по-друго. Тук не става дума за свръхчиста сплав, която ще се използва за направата на летателни апарати, а за "глина", употребена като хоросан за спойката на отделни пластове. Може би по тази причина липсват двата метала. За съжаление недостигът на възможности (най-вече финансови) за извършване на пълен спектрален анализ не ни позволи да узнаем химичния състав на тази материя. В едно обаче се убедихме. Необходимо е сериозно и задълбочено изследване на този проблем. Вероятно резултатите от едно такова пълно изследване ще дадат отговор на много въпроси, свързани с произхода на този материал, неговият цялостен структурен съотав и възрастта, която според специалистите варира между 225 и 250 милиона години, а може и повече. Тук искам да спомена и още нещо. Наблюденията, които сам направих в района на Царичина и по-специално на височината Марков връх (Севил), местността Разкръстке, кръчмата и обора, ми позволиха да констатирам, че само в посочения район камъните и пръстта имат доматено розов цвят.

Никъде другаде в района на Царичина няма такъв материал. Обхождал съм и съм оглеждал местността около Градец, включително каменната кариера, преминал съм покрай рудниците чак до Чибаовци, също липсва точно такава материя. Няма и по направлението към Драговищица, както и в каменната кариера в този район. Обясненията, които ми дадоха геолозите, не ми прозвучаха убедително. На тези въпроси трябва да се даде отговор и то научен. По мнението на началника на местния рудник инж. Мартин Марков такава материя не е срещал и в рудниците, в които е работил досега. Ето защо пледирам при оперирането с "оная дупка" да се подхожда с необходимата сериозност. Може би тя има да ни каже много неща. Ще съумеем ли да ги чуем?

САМО НИЕ ЛИ СМЕ МАНИПУЛИРАНИ?

Шлагерът на журналистическата есен на 1992г. се нарича "оная дупка". Като че ли рог на изобилието от обвинения и ругатни по наш адрес се изсипа от устите на пишещите братя. Дали с цел евтини сензации, постигане на популярност или подобряване на собствения имидж и този на списваните от тях вестници, аз не зная. Все пак мотивацията им едва ли е насочена в наша помощ. Това си е работа на самите новинари и няма да си позволя да сляза на тяхното равнище. Нека повторя: Всеки има своя път и своята съвест и затова нека всеки върви по пътя си, воден от собствената си съвест.
Като непосредствено участващ в голямото копане на "оная дупка" и поради факта, че и моето име започна често да се появява по вестниците, се чувствам задължен и аз да потопя перото в мастилницата. 

И така, за какво става дума? За много сериозен, малко познат и слабо изучен от науката феномен. С малко или повече неточности, по внушение или от информирани източници, предисторията и до известна степен развитието на "голямото копане" в Царичина бе поднесена на обществеността, без да бъде взето нашето мнение. Нещо повече. Бяха отпечатани наши мнения (в писмен вид), подкрепени с подписите ни, без дори да бъдем уведомени, камо ли да се поиска съгласието ни. А за това, струва ми се, по законите ни се носи отговорност. В същото време, обаче, никой не се постара да даде отговор на въпроса, защо именно военните са се ангажирали с разрешаването на тази загадка и защо се скъсват да мълчат? Ами във всички държави, в които се работи по тези направления и се търси разрешаването на подобни проблеми, са ангажирани военни специалисти. Изнасянето на информация за постигнати резултати, пък били те и незначителни, е табу. Какво се получи при нас?

Преди още ние да сме наясно със себе си и поне частично със същността на проблема, други вече го разясняваха по страниците на своите вестници. Това е тревожно. Някой веднага ще попита, защо? Тревожно е, защото ние не можахме да си отговорим на много въпроси. Най-важният, поне според мен, е въпросът за източника на информация. Кой е той и какъв произход има? Земен или извънземен? Реално ли се проявява или чрез спомен за нещо преживяно? Нас живо ни интересуваше и продължава да ни интересува по какъв канал достига до нас информацията? И още - подава ли се или се изземва? Ако се подава, от кого и как? Ако се изземва, откъде и как се изземва? Има ли гаранция, че източникът на информация е един, и ако има, кой ще я потвърди? Тези въпроси не  засягат само контактьорите при нас (Марина Наплатанова и Ели Логинова). Те се отнасят до всички контактьори. До каква степен получаваната информация е достоверна и каква част от нея е дезинформация?

Ако информацията идва от извънземен център и това се потвърди, значи, че сме пред прага на ново епохално откритие, на нов етап от развитието на човечеството, когато земните стойности ще прераснат в космически, а може би в галактически и даже в общовселенски. Вероятно това е етап на ново начало, етап на промяна в генетичния код на човека и т.н. Такъв вариант на развитие на нещата би бил благоприятен за нас. Но ако е така, потвърждение досега няма нито от отделни експерименти, нито от науката като цяло.

Другият вариант е крайно неблагоприятен и нежелателен за нас. Да допуснем, че източникът на информацията, която получаваме има земен произход. Това си е чиста проба психологическо въздействие от разстояние или както някои го наричат, влияние върху мисловния код на човека. Какво би станало, ако това се окаже истина? За съжаление "помощта", която ни беше оказана, ни попречи да разкрием даже нищожна част от тази версия (хипотеза). И все пак нека да поразсъждаваме. Приемаме тезата, че ние от екипа сме експеримент именно на такъв земен център (а такива има). В продължение на две години този център експериментира с нас, и то непрекъснато, внушавайки ни, че всичко това се прави с една единствена цел - спасение на нацията, държавата, Земята, та дори и близкия Космос. Ние приемаме тази идея и безропотно изпълняваме всичко. Строго спазваме тайната, защото, не дай си, Боже, някой да разбере, ще провалим всичко. Но, слава Богу, за две години устояхме не само на такова въздействие, но и на лишенията, на които бяхме подложени самите ние и семействата ни, близките и роднините ни. Поне ние имаме основание да се смятаме за напълно нормални и действени хора.

Възниква другият въпрос: ако експериментът с нас беше успешен за тези, които го провеждат? Ако всички ние бяхме извадени от равновесие и при извършените медицински прегледи (такива са правени на част от екипа) и при психиатричните изследвания на контактьорката Логинова бяха констатирани отклонения извън рамките на нормалното - ето това означава успешен експеримент за източника, който ни въздейства. Нищо забележително и нищо страшно, щом се отнася само до нас седмината.

Бедата е там, че успешният експеримент с нас, утре може да се проведе с цял град, а вдругиден, с цяла държава. Такива са и опасенията на професор Наплатанов за използването на лептонното оръжие. Несправедливо е само обвинението му срещу нас. Но сега няма да спорим с него. Затова нека следвам хода на мисълта си, защото примери на такова въздействие има и индивидуални, и групови. Колкото и секретни да са били, информация все пак е изтекла. Ето един такъв пример.

През 1956 година в Бостън (САЩ) се провежда експеримент с цялото население на града. То е подложено на въздействие с ултразвук. Какви са крайните резултати, информация нямаме. Едно обаче се знае. По време на експеримента цялото население на града загубва ориентация... Въздействието върху живите организми с ултразвук, влиянието върху мисловния код на човека, психологическото въздействие от разстояние - това са все елементи на психологическата война. Нека си зададем въпроса - защо целият свят прилича на разбунено море? За съжаление и на този втори вариант на експеримента ние не съумяхме да получим, поне засега никакъв отговор. А може би щяхме да се доберем до нещо?

И третият вариант - изземване на информация от реинкарнационния цикъл на човека (прераждането). Такива случаи има описани ("Вестители от отвъдното" - документален разказ на Брайън Л. Уейс, психиатър, за резултатите от двегодишните му изследвания). Подобен пример е описан и в книгата на Красимира Стоянова "Ванга". Възможно ли е да сме били въвлечени в такъв експеримент? И да, и не. Еднозначен е отговорът и в положителен и в отрицателен аспект. Ако трябва да дадем цифров израз на тези отговори, най-правилно би било тези цифри да бъдат 50 на 50.

В хода на двегодишния експеримент не можахме да получим отговор на нито един от повдигнатите въпроси. Едно обаче е сигурно: ние бяхме под нечие въздействие. За добро или за лошо, не знаем. Но не знаем и друго - само ние ли бяхме в това състояние? Нямаше ли и други, и то от по-висок ранг от нашия, които със или без резерви приеха всичко това? Професор полковник Наплатанов и аз уведомихме началника на Генералния щаб, но кой подведе по-висшите от него? Ако ние бяхме "манипулирани", тогава защо от всички екстрасенси в България, които взеха отношение по въпроса за обекта в Царичина, нито един не го отрече? Почти всички го потвърдиха и препоръчваха да не се копае там, защото още не е дошло времето за това. Личното си отношение към проблема изразиха Лиана Антонова, Ирена Белова, Недялка Георгиева, баба Ванга и др. Въпросът не опира, разбира се, само до тях. Мнозина подхождаха с предубеждение, но когато се срещаха с нас или само с контактьорката Ели Логинова, започваха да мислят по-иначе. Значи или е имало липса на коректност в мненията, или всички са си мислели: "Ами ако излезе нещр оттук?" И какво стана накрая? Всички, които са посветени в същността на експеримента, са се надявали тайничко на успех поне до момента, в който учените изказаха мнението си, че в исторически, археологически и геоложки аспект обектът не представлява никаква стойност. Що се отнася до другите три компонента - контакт, текстове, рисунки и съпровождащи явления, то мнението на всички е, че те трябва да се изследват от компетентни специалисти. Само че това ще бъде един труден и мъчителен процес. Какъв ще бъде резултатът, е трудно да се прогнозира. Може би той ще ни даде отговор на въпроса: само ние ли сме "манипулирани"?

ЕПИЛОГ

През време на двегодишното ни пребиваване на обекта в Царичина се стараех да анализирам всичко, което съпътстваше дейността ми не само там. Не съм преставал да правя това и след закриването на "оная дупка". Откровено казано, преди включването ми в тази операция нямах представа нито за контактьорство, нито за същността на различните видове дейности на екстрасенсите (лечение, ясновидство, гадателство, кореспонденции с извънземни цивилизации, скениране и т.н.). Като човек любознателен, аз вярвах на всякаква информация, но сам за себе си подлагах всичко на анализ. Този ми подход ме доведе до мисълта, че трябва да си изясня механизма на получаване и предаване на информациите, на които съм бил свидетел и в домашни условия, и при приятели; какви могат да бъдат източниците на подобни информации; каква е тяхната насоченост; към какъв тип хора се изпращат; способите за приемане и предаване на тези информации; начините на въздействие върху околните; степента на достоверност и други въпроси.

Естествено не за всичко имах необходимите условия и време, тъй като участвах непрекъснато и във физическата работа. Споделям впечатлението си с ясното съзнание, че няма да открия Америка и че някому ще стана неудобен, но и с убедеността, че с нещо ще допринеса за разгадаването на тази тайнствена материя.

От многобройните ми наблюдения, разговори, въпроси и отговори, спорове и дискусии стигнах до извода, че контактьорите получават информацията по различни начини. Всеки от тях (а аз поддържам връзки с десетки такива люде) има свой почерк в дейността си и своята "мисия”, както мнозина от тях се изразяват. Някои оперират с тази информация говоримо. По техните думи те чуват глас и със собствените си уста изговарят онова, което чуват. Други приемат информацията телепатично, но я предават с писане. Трети използват и двата начина. Четвърти рисуват. Други (например пловдивския Кики), с чукане, като звуковите сигнали са различни в зависимост от отговора - положителен или отрицателен. Нашата контактьорка Ели Логинова владее всичките тези способи. Някои записват информацията на технически средства, но това като че ли не е много сигурно. Казвам това, защото е имало случаи на такова записване, а след пускане на касетофона за възпроизвеждане, много от въпросите и получаваните отговори липсват, при това никой от присъстващите не се е приближавал до записващата апаратура, камо ли да я докосва. Имало е немалко случаи, когато част от присъстващите са получавали и физически усещания (гъдел, боцкане, ощипване и др.), някои от които видими за околните. За съжаление не мога да дам пример със себе си, защото нито веднъж не можах да изпитам на гърба си такива въздействия (било раздразнителни, било болкоуспокояващи или сбъднало се предсказание). Дори и  "опитният" Димитър Сираков не можа да ми въздейства нито един път, макар че близо половин година беше у дома. На въпроса ми, защо се получава така, той винаги отговаряше, че имам много силно защитно биополе.

И най-накрая имаше случаи, в които информацията звучеше като спомен от нещо преживяно, нещо съпътствало контактьора в миналото. Всичките тези наблюдения, разговори, дискусии ме ориентираха към следните способи за получаване на информацията: механично; телепатично; по телепатично-механичен път; по реинкарнационен път; по пътя на спиритизма и др.

Може да има и други, а и аз нямам претенциите, че съм първооткривателят на тези способи. Така или иначе, съм ги наблюдавал през изминалите две години и съм бил съпричастен на тяхното проявление.
В зависимост от характера на информацията и поведението на контактьора съм се опитвал да разбера откъде все пак идва тя. По-голямата част от контактьорите ясно и недвусмислено са назовавали името на източника (Кики, Мори, Кари, Джордж, Роро и т.н.), съзвездието и планетата, на която живеят или от която предават. В повечето от тези послания (информации) се споделя тревога за надвисналата опасност над Земята и доброто им намерение да помогнат за нейното и на човечеството оцеляване. Дори казват, че са подали или ще подадат информация, как да се конструират летателни апарати, с помощта на които да се преодолее гравитацията (мистър Соин) и др. Но мен лично ме учудва още нещо. Контактите са все с българи и българки, а няма нито едно българско име, което да носи източникът на информация. Защо?!!

И все пак, според мен, гореизброените източници могат с чиста съвест да се нарекат "извънземни".
Доколко това е вярно, аз не мога да твърдя, защото в условията на материалния свят е валиден принципът "око да види, ръка да пипне”.

Много от информациите, получавани от контактьорите имат неясен и неубедителен израз, често провокиращи едно или друго действие с не особено приятно въздействие. Предположенията ми, че тези източници на информация имат чисто земен произход и характер, също не са потвърдени, но като хипотеза не са за пренебрегване. Основанията ми за това са резултатите, които са постигнати в редица страни (САЩ, Русия и др.), и то в процес на извършване на експерименти, различни по съдържание, мащаби и разстояние. Наличието на такива източници, поне според мен, е много сериозно явление, а дейността им би имала непредсказуеми последици, да не кажа катастрофални измерения.

Друг източник на подобна информация е спиритизмът (разговора с духове на починали хора). Не бих ги причислил нито към земните, нито към извънземните. Де факто обаче това е практика, която и вещи контактьори, и начинаещи прилагат. Дейността им или по-точно резултатите от такива сеанси най- често имат отрицателен ефект. Той много бързо се проявява и разпространява благодарение на това, че българинът е податлив на слухове и преувеличаването им при предаване от човек на човек е сериозен бич за обществото.

Източник на информация, поне според мен, са самите контактьори. Често това става по реинкарнационен път, т.е. информациите, получавани от тях, са спомени от минали техни животи (прераждания). Изследванията на такива източници на информация в състояние на хипноза недвусмислено показват това. Разбира се, психиатрите и психотрониците трябва да кажат тежката си дума, но аз мога да споделя някои мисли и по документални изследвания, направени от такива специалисти.

Как протича този процес? Според мен Земята трябва да има общопланетарно биополе, което същевременно се явява и информационна база (информационен пояс) за миналото на човечеството. Всеки човек поставен в състояние на хипноза, може да се обърне към тази информационна база, да извлече оттам това, което е преживял в предишните си прераждания и да го направи достояние на околните. Възможно е и активизирането на отделни центрове в мозъка и в такъв случай информацията може да протича, без да се използва хипноза. Мисля, че подобен пример има описан в книгата на Красимира Стоянова "Ванга".

Анализирайки това, в мен се породи мисълта, че общопланетарното биополе не е нищо друго, освен поясите, обвиващи Земята, известни като атмосфера, стратосфера, йоносфера и ноосфера. На пръв поглед може да звучи глупаво и смешно, особено след като се знаят съставът, дебелината и значението на всеки един от тези слоеве за живота на Земята, но в такъв случай може да зададем въпроса: къде отива душата на човек, след като напусне материалния носител - човешкото тяло? Никой не е казал и доказал това. Какво тогава ни пречи да изкажем хипотезата, че тези четири пояса не са нищо друго освен четири равнища или степени на развитие на човешкото съзнание? Разсъждения от подобен род не са за пренебрегване, защото получаваната по такъв начин информация има различна степен на интелектуалност - посредствена, често пъти отвлечена, средна по съдържание и звучене, висша степен на познание и граничеща с фантастика. Все във връзка с това можем да си зададем и въпроса, защо не всички могат да правят това и защо информация се подкрепя с наличието или с проявата на аномални явления? Изясняването на този въпрос е задача, стояща пред науката.

И така, източниците на информация можем да по-дредим условно в четири групи - извънземни, земни, спиритични, по реинкарнационен път. Особен интерес представлява съставът на контактьорите и екстрасенсите. Нека онова, което споделям като мои разсъждения, да не прозвучи обидно за тях. Ще бъда крайно огорчен, ако някой от моите познати, пък и не само те, се засегнат. В мислите и анализите си аз се облягам на моите наблюдения, контакти и разговори с мое лично участие и разбира се, на онова, което съм чел в книгите и пресата. Какви са тези хора? Най-често те са със средно равнище на интелигентност. Много малък процент са с виеше образование (имам предвид тези, които притежават лечителски способности). Естествено степента на образование не е мерило за интелекта на човека, но едно е да си със средно образование (а мнозина дори не са го завършили - например децата) и съвсем друго е да си преминал курса на обучение на което и да е виеше училище. Наблюденията ми показват,че по-голямата част от тези хора не могат да анализират информацията, която получават. Те просто се явяват ретранслатори, без да вникват в нейното съдържание и насоченост. Не са редки и случаите, когато предаването на информацията доставя удоволствие на контактьора и е болезнено неприятно за околните. За съжаление такъв случай преживях и аз, и то не за ден или два. Няколко месеца не можах да се оправя от една досадна мисъл. Тя просто не ме напускаше. Засега ще спестя името на източника на информация, но ще спомена, че за пръв път през жи¬вота си съм бил разколебан за толкова дълго време. По мое лично мнение това е убедително доказателство за психологическо въздействие.

Мнозина от контактьорите (екстрасенсите) прибягват до помощта на други хора, за да разберат смисъла на информацията, и в същото време изразяват непоколебима увереност в нейната правота и хуманност. Има и такива, които изпадат в депресия, нервничат, плачат, псуват или просто отказват да разговарят, когато им се задават уточняващи въпроси или просто се изразява съмнение в достоверността на информацията. Това също е своеобразен феномен, който трябва да се изследва. Такова изследване е необходимо, защото голяма част от контактьорите, екстрасенсите, приемат недоверието като лична обида. Същото се случва и когато от проведения сеанс няма положителен резултат.

Това потвърждава изразеното по-горе мнение, че те само предават информацията, без да участват мисловно в този процес. Въпросът обаче има и друга страна и тя е индивидуалната, психическа устойчивост. Най-често обаче тези хора са с лабилна психика. Мога да назова немалко имена, но от етична гледна точка ще се въздържа. Може би по-късно ще имам възможността да направя това и с конкретни примери. В този аспект на размисъл, ми се иска да спомена, че не са редки случаите на проява на ултимативност в поведението (израза, словото, жестовете) на тези хора. Такива прояви най-често съпровождат несъгласието на околните с една или друга постановка на въпроса или готовността им да опонират или доказват противното.

Има случаи, и то не малко, когато споделеното от околните (близки, приятели) след известно време се подава като информация от самите контактьори. Един твърде конфузен подход. Мога и в това отношение да посоча примери, но не такава е моята цел. Не на последно място бих посочил и проявата на стремеж за игра с чувствата на хората, демонстриран от някои контактьори и екстрасенси. Съзнавайки стремленията и въжделенията човешки, много често се дават препоръки от най-различно естество. Разбира се, положителни резултати почти не следват и тогава идват разочарованието и психическите сътресения. Такива взаимоотношения също отнасям към групата на психологическите въздействия. Всичко е лесно достижимо, стига да напипаш "слабото" място или, както се казва, болната струна на човека.

И накрая. Какво се наблюдава в механизма на по-ведение на хората с подчертана свръхчувствителност? Моето впечатление е, че изявата се търси най-напред сред близки и приятели. Стремежът е да се постигне желаният ефект. Веднъж направен пробивът, следва разширяване на кръга на въздействие. Излиза се извън семейната среда. Шашват се най-напред познати, но, не толкова близки. Това е достатъчно, за да тръгне мълвата. А нали по-горе стана дума за българина и. слуховете. Ето това е. По- нататък нещата следват своя логичен път. Анализира се този или онзи контактьор в трудовия колектив, във фирмата, в службата. И така полека-лека се стига до началството. Естествено ръководителите също са хора и на тях нищо човешко не им е чуждо. И те са любопитни, и те се подлагат на експерименти, сеанси, пък и на други въздействия. По такъв начин влиянието върху административното ръководство е осъществен. По-нататък проводници на процеса се намират и къде по един, къде по друг начин влиянието се разраства като верижка реакция. Веднъж постигнато то (влиянието) показва някои много интересни зависимост. Тук аз бих посочил три форми на изява.

Личностна - отнасяща се конкретно до самия контактьор - екстрасенс. Със своите способности той постига две неща или да ги наречем две цели - своята собствена популярност и административната осигуреност. Както се казва, влязъл под кожата на началството и заживял добре.

Втората изява се крие в административното подчинение. Веднъж въвлечени в този механизъм на въздействие, ръководителите (независимо от какъв ранг са) просто заставят подчинените си да участват в едно или друго начинание и ето ти административната подчиненост в действие. Дори и да осъзнае подвеждането му, само и само да запази своя престиж, началството се примирява и по никакъв начин не дава възможност това да се разчуе. И ето ти я административната зависимост. Такъв подход би бил оправдан, ако се знае какъв ще бъде крайният резултат и каква ще е общата полза от него. Иначе съчетаното взаимодействие между личностната изява, административното подчинение и административната зависимост си е чиста проба психологическо въздействие с непредсказуеми последици.

В заключение пак ще повторя, че всичко, което споделих, се нуждае от сериозно и задълбочено научно изследване и доказване. В противен случай науката често ще бъде свидетел на подобни явления и длъжник към нацията и народа. Струва си да помислим и да поработим заедно.

КРАЙ ЦАРИЧИНА ШУМ СЕ ВДИГА

Повод за тези бележки е представената тук книга на полк. Цветко Кънев. Тя е един честен отчет за експеримента до Царичина. Има ли в нея грешки и заблуждения? - сигурно! Читатели, Кънев не е първият, който се опитва да греши. На полето на науката не копаят светци. Всеки греши според възможностите си. Грешили са и Нютон, и Айнщайн. Гениите изглежда грешат по-рядко, но затова пък гениално. Така е, но Кънев няма такива претенции. Тези бележки имат принципен характер и не представляват конкретна рацензия на книгата.

Обаче читателят вече е прочел книгата и има свое мнение, затова бележките слагаме накрая, за да не поучаваме хората как трябва да четат и какво трябва да разбират. Толкова години някои поучаваха хората как да мислят, какво да четат и как да го разбират. Каквото пишеше единия вестник, това пишеха и няколкото други. Каквото решаваше бюрото, в което не всички имаха образование, трябваше да разбират всички други и да мислят, че е правилно. И го докарахме до тук - до кризата, за която ни плашат, че ще стане катастрофа. А тя може би вече е станала.

С икономическата ситуация България ще се справи. На нашата страна не й трябва много: стабилно правителство от добри управници, разумен парламент, развързани ръце на народа и от Бога няколко добри реколти. Но как в културно отношение ние българите ще излезем от тоталитарната дупка, как ще култивираме у народа нов начин на мислене? Това ще бъде много по-дълга и значително по-трудна работа. Навремето с горчива ирония Планк беше забелязъл, че новите истини не се усвояват просто така от хората като изоставят старите заблуждения. Необходимо е смяна на поколенията. За съжаление чак като старите измрат, новите поколения усвояват нови истини. Но ние не можем да чакаме. Трябва да започнем да подготвяме почвата за поколенията идващи след нас. Време е действително да оставим хората да започнат да мислят сами без да ги водим за ръчичка. Може би ще се заблуждават и самозаблуждават, но да не водим в групов строй. Защото под строй се влиза в казарма, а не в култура. 

Има хора, които уж декларират, че са демократи, либерали, хуманисти и какви ли не още, а в същото време никак не могат да преглътнат, че освен рационалната наука, която те познават, (по-точно въобразяват си, че познават), има и някакво друго знание. Те признават само своята истина, а това е просто един интелектуален егоизъм. Елементарно приложен, принципът на демокрацията в науката означава, че трябва да има обикновена търпимост, че е необходима толерантност. Преди у нас имаше една наука - официалната. Всеки ръководител на катедра можеше като жрец да вещае истините в своята област, защото режимът му даваше право да мисли, че държи истината в джоба си. А сега вече не е така. Има много науки. Психотрониката също иска своето място под слънцето. И да се оспорва това вече е смешно.

Едва ли може да има съмнение, че есента на 1992 година ще влезе в най-новата ни история. Колкото и да беше неочаквано и учудващо, първото ни демократично правителство успя по най-левашки начин с двете си ръце да изпусне кормилото, защото забрави, че властта не е дар божи, а превелика отговорност. Тази процедура не беше самотна, а се съпровождаше от други номера на сцената на нашия обществен живот. На фона на политическия ни театър щлаиле и други изпълнения. Едно от тях беше продължителния шум около "Царичинската дупка". Някои може да мислят, че между двете събития - изпускането на властта и царичинската шумотевица няма връзка, но това едва ли е така. Абстрактно погледнато, както твърдят философите, всичко на тоя свят е свързано, а философите винаги са прави, защото залагат на всички възможности. А конкретно казано, превръщането на експеримента в Царичина в "кой знае какво" и раздухването му до скандал, включващ и така характерната за нашето време прокурорска намеса, беше на някого необходимо. Нашите вестници, жадни за сензации, се нахвърлиха кой по-остро и по-тежко да осъди. Започнаха да изливат върху Царичинската дупка какво ли не. Разбира се с някаква цел. Каква? Други знаят. Това не е наша работа.

Науката не бива да се занимава с политика. Защото ако се занимава с политика, може да се превърне не само в слугиня, а и в морална проститутка. Опитът в това отношение от миналото ни е достатъчно богат: част от физиката и биологията /Лисенко и т.н./, половината от историята и философията бяха в услуга на политиката. А когато се заговори и за прокуратура, атмосферата става средновековна. Спомнете си процеса на инквизиторите над Галилео. За научната истина няма по-страшно нещо от везните на Темида. Науката е пропаднала, ако юристи решават кое е научна истина и кое не е.

Тъй като споменахме за миналото, не би било лошо да се сетим за една голяма истина, отбелязана от Хегел, която сигурно е била известна и преди него, защото големите истини са толкова стари, колкото е и човечеството. Става дума за това, че народите не се учат от своето минало. Историята за тях не е учител. Това може да се покаже с един-два гуримера. Ако за математиката примерите не са доказателство, то за историята са, макар и никой от тези примери да не взема урок. Ако народите се учеха от историята си, биха ли повторили Първата световна война? И ако не са я потретили, това не е защото са поумнели, а защото физиците измислиха ядреното оръжие и всички биха били еднакво победени в една Трета световна война. Страхът значи прави народите по-умни, а не историческия опит. Или, ако българският народ се учеше от миналото си, би ли се повторила сега партийно-политическата картинка, добре известна от времето на Бай Ганьо? И биха ли искали някои пак монархия?

Но ако като цяло народът и неговите политици не искат да помнят миналото, то интелигенцията - онази "елитна" част, която служебно е задължена да бъде умна, би трябвало да се съобразява с историческия опит. Но колко са ония учени, които знаят историята на науката, с която всеки ден се занимават? Кои са тези учени, взимащи предвид историческия опит, когато решават конкретни проблеми? Обикновено учените се интересуват от фактите и логиката, но забравят, че логиката не е нещо "отгоре" дадено, а е изведена от историята и още, че разбирането на фактите зависи от историко-логическата позиция на онзи, който се опитва да ги осмисли. Защото ако покажете на някой дивак следа, оставена от електрон, той би помислил, че това е нещо като онези драски които той прави по стената на пещерата.

Затова нека да се откъснем от съвременните си проблеми и да се обърнем към някои пожълтели страници от историята на науката. 1684 година е била тревожна за Англия. Не само политиците и лекарите очаквали, че кралят бързо ще свърши. В онези не така далечни времена - само преди три века хората вярвали на астролозите. Появяването на комета те приемали като знамение, предвещаващо настъпването на нещастия. Затова кралският астроном Халеа внимателно следял движението на кометата, която по-късно ще бъде наречена с неговото име. Тази комета посещавала земята всеки път на 75 години. Малцина са били щастливците, които са я видели два пъти. Тя е била забелязана в Китай преди повече от две хилядолетия, като юноша я видял Цезар. Видели са я още: Колумб, Леонардо, Елизабет I. Джото е предполагал, че тя е Витлеемската звезда и че под нейното сияние влъхвите са се поклонили на новородения Исус.

За астронома най-важното е да знае траекторията на кометата. Касини предполагал, че траекторията й е кръгова като на планетите. Обаче Халей се убедил, че Касини греши и предположил, че кометата се движи по права линия. Оказало се, че и това не е вярно. За времето тази проблема била смятана за много важна, може би много по-важна отколкото за нас сега е важна задачата за траекторията на космическия кораб. И Халей се обърнал за съвет към кеймбриджския професор Исак Нютон, а той му отговорил, че отдавна е изчислил пътя на кометата. Астрономът оценил колко е важен този резултат и настоял Нютон веднага да започне да подготвя за издаване ръкописа на неговите "Начала", като му обещал голяма морална и финансова подкрепа. В Нютоновото съчинение било дадено систематично и пълно изложение на основите,на механиката, която сега наричаме класическа. Лагранж казвал, че това е най-великото творение на човешкия ум, а Нютон е най-великият гений - най-щастливият човек, тъй като системата на Вселената може да се открие само веднъж...

...В късната есенна вечер на 8 ноември 1895 година Вилхелм Рьонтген неочаквано открил неизвестни лъчи. Тези лъчи, които сега справедливо наричаме рентгенови, не само откриха новата ера във физиката, но и допринесоха много за благото на човечеството с приложенията си в медицината и производството. Преди Рьонтген други физици - Ленард, Херц, Крукс са били "на сантиметър" от същото откритие, но не са успели. Защо? Защото другите изследователи залисани в работата си не обърнали внимание на факта, че се появява нещо ново, противоречиво и непонятно. Ленард и Херц забелязали, че "ленардовите лъчи” имат "електрически ефект", но не се отклонили да изяснят причините му. Друг физик в Оксфорд също бил на "опасно близко" разстояние до Рьонтгеновото откритие - забелязал, че фотоплаки, макар и да са покрити, бързо почерняват, ако са близо до разрядната тръба, но... решил, че трябва да махне плаките по-далече! Още по-учудващо е, че такъв отличен експериментатор като Крукс забелязал същото явление и направил рекламация към завода доставящ плаките. Отговорили му, че с контролните плаки всичко е наред и Крукс заключил, че не пази плаките си при подходяща температура.

Откритието на Рьонтген мълниеносно разнесло името му по света. Първата Нобелова награда е дадена на него. Откритието на Рьонтген не само дало подтик за нови изследвания, но и станало причина за някои заблуждения. Започнала се една своеобразна "мода на лъчите", която отбелязала весела страница в историята на науката. Няколко години по-късно Блондро - член на френската академия съобщил за друг вид лъчи, излъчващи се спонтанно от металите и описал свойствата им в 20 статии. Скоро се появили стотина статии върху свойствата на тези лъчи. Оказало се, че те намагнитват, поляризират, хипнотизират... Блондро като откривател получил премия 20,000 златни франка и златен медал. Краят на тази история сложил американският физик Робърт Вуд, когато в тъмнината на лабораторията той махнал призмата от апаратурата, а Блондро продължавал да твърди, че вижда новите лъчи... Тогава друг френски учен иронично написал: "Какво зрелище трябва да. представлява френската наука, щом един от нейните видни представители наблюдава спектрални линии, когато призмата на спектроскопа се намира в джоба на неговия американски колега!"

Забележете, драги читатели, тази дума "зрелище". Това е добър термин и ще подхожда на нашата действителност. По-нататък ще го използуваме. А сега да се опитаме да направим някои заключения.
Излиза, че такива сериозни учени като Нютон са се за-нимавали и с дейности, които с течение на времето са били обречени като глупости. Да, така е - от логична гледна точка астрологията и алхимията са глупости. Не може да допуснем, че движението на кометата ще повлияе на кралското здраве - много са далече едно от друго двете явления и хич не се вижда някаква връзка между тях. Обаче от историческа гледна точка не е така. Заради кралското здраве Халео се интересувал живо от кометата, а после той настоял Нютон да си издаде труда. Парадоксално? Да! Науката е пълна с парадокси. Астрологията и алхимията сега се отричат, но на времето те са изиграли голяма и важна роля за развитието на истинските науки като астрономията и химията, защото те са възникнали върху знанията, натрупани от труда на много астролози и алхимици. фактът, че и днес някои продължават да мислят като астролози е друг въпрос - това си е тяхна работа. Може би това е въпрос за нивото или въпрос на вкус. При демокрацията е така - всеки има право на избор.

Рьонтген не признал електрона, а Айнщайн се стъписал пред теорията на Бор. В науката това не са изключения. Такива факти има много. Защото научният авторитет не е патент за притежаване на научната истина. Самият Айнщайн казвал, че най-сигурният начин да се разминеш с истината е да мислиш, че я държиш в джоба си.

Откритието на рентгеновите лъчи говори за още нещо. Прецизната работа и целеустремеността на Крукс са му попречили да ги открие и това щастие се паднало на Рьонтген, който можел да гледа и в страни от правия път. Значи целеустремеността не е винаги полезна. Даже може да стане вредна, ако стане прекомерна - човек така да се заплесне в желанието си да открие нещо и да се подаде на самовнушение като Блондро и да "открие" това нещо без да го има в действителност!
Тогава? Изглежда просто трябва да приемем, че по пътя към научната истина няма научни ориетири...

Пътят към истината не е като пътеката към Черни връх - маркирана с номерирани железни стълбове. Ориентирите по пътя към научната истина имат по-скоро етичен характер - ученият би трябвало да бъде честен, добросъвестен и порядъчен труженик. Това пожелание прилича на указанието, че пътеката към Черни връх общо взето върви нагоре, наляво-надясно, но без стълбове, като изкачването става в мъгла.

Пример за честно и добросъвестно отношение в науката ни е оставил Менделеев. В качеството си на председател на комисия относно спиритизма като цяло дал отрицателно заключение, но при това отбелязал, че “тези явления не бива да се игнорират, а трябва внимателно да се разглеждат и да се проучи - какво в тях може да се отнесе към известните физични явления или към областта на човешките халюцинации, или пък към позорните измами и на края не принадлежи ли нещо от тях към онези необясними явления, протичащи по неизвестни природни закони... Предаване на информация има, но тя се пречупва през опита на човека, който я приема - в дадения случай медиума. Отвъд пределите на опита на човека или на няколко души информация не се получава, т.е. отговорът идва не на равнището на Пушкин, Лермонтов, Наполеон и др., чиито духове са били извикани, а на нивото на участниците или медиума.“

В науката категоричните заключения са опасни като бомба със закъснител. Затова добросъвестните учени винаги оставят вратичката на съмнението открехната. Затова позицията на Менделеев и сега след век и половина е непоклатима. Защото би ли могъл някой да добави нещо по-вече в научно отношение към явленията на спиритизма от написаното вече от Менделеев?

Тук може да си позволим едно малко “лирично отклонение“ за почивка на читателя. Не всеки знае как Менделеев е открил своя знаменит периодичен закон на химичните елементи. Съвсем случайно решил да си направи “пищови“ на собствените си лекции във вид на игрални карти за удобство и като започнал да ги подрежда по увеличение на атомното тегло забелязал, че свойствата на елементите периодично се повтарят. Неговият остър ум веднага схванал, че се е натъкнал на важна закономерност, а колегите му, естествено не изпаднали във възторг. Как така случайно да се открие важен закон? Парадоксално!
Така е. Науката е пълна с парадокси. Тя не е асфалтиран път към истината.

Не е ли парадоксално това, че Айнщайн не получи Нобелова награда за теорията на относителността, а за обяснението на фотоефекта, на нещо от квантовата теория, което не искаше да признае? Не е ли парадоксално това, че Боровата теория беше посрещната пренебрежително от някои учени? Айнщайн каза, че ако тя е правилна, тогава значи край на физиката, а друг знаменит учен направо отрязал, че “така теории не се правят“. Само скептикът Ръдерфорд я признал - пак парадокс!

Нашата родна наука не е изключение - тя също е пълна с парадокси. Малко ли са българските учени, които са получили признание чак като са напуснали родината си? У нас не го признават, а там го признават. Всеки един от тях е парадоксален случай. Има и обратни парадокси. Например, инженер се чуди, че не разбира квантовата теория. Какво да му кажеш? Друг объркал се в науката и нищо не направил в нея, решава че може да оправи политиката и тръгва да обърква и нея.

Има и други парадокси. Някой решил някаква стара задача от преди петдесет грдини и вестник бърза да му направи реклама, защото този учен е и политик. Но има и други особени парадокси, когатр наистина се решава важен научен проблем поставен преди повече от седемдесет години и то от Айнщайн, но дисертацията се връща с бясна ярост цели девет години и още бял свят у нас не може да види. Добре, че има чужда чужбина, та там излезе, а у нас не можа. По причина на един и същ научен рецензент. А той също стана политик.
Защо няма сега кой да напише едни "мили родни картинки“?

Къде е истината, къде е заблуждението? Как да отличим едното от друготр? Какво е истината - на този въпрос днес и божия син не би могъл да отговори. Ако имаше прав път към истината, нямаше да има наука, защото веднага щяхме да открием всичко. Нямаше да има проблеми и всички учени можеха да бъдат съкратени за облекчение на държавния бюджет.
Но няма царски път към истината.

Има камънаци и тръни, има скали и храсти, бодли и какви ли не непредвидими и почти непреодолими препятствия. И въпреки това, човечеството не спира да върви по този път, от когато се е родило и винаги ще върви. Защото любопитството, желанието да търси истината му дава сила да живее. Великото Любопитство е направило човекообразното същество човек. Заради Познанието човекът се отказа даже от рая.

Интересът към психотроничните способности на някои хора и изобщо към така наречените екстраординарни явления, невместващи се в лоното на официалната наука, не е от вчера. Просто той у нас беше затискан дълго време, смяташе се за грях, подлежащ на инквизиторско преследване и затова напоследък освободен отведнъж, бурно закипя. За психотронични способности свидетелствуват много исторически паметници от всички известни древни цивилизации - Халдея, Шумер, Индия, Китай, Гърция, Рим... Хората, надарени с такива способности са се обособявали в касти на шамани, гадатели, жреци, свещенослужители. Тези способности не са нещо ненормално, а обратно те са първични. Праисторическият човек ги е взел от природата, от майка си и благодарение на тях е оцелявал, а не на дарбите си да решава математически задачи, които са се появили значително по-късно в историческото му развитие.

Но тогава как да си обясним, защо представителите на официалната съвременна наука и особено на медицината се отнасят така резервирано, скептично, а понякога и съвсем отрицателно към психотроничните явления? Както отбелязва Ст.Стоев в лекциите относно историческите и методологическите аспекти на психотрониката отношението към някои учени към психотроничните науки се свежда до Логиката на шопа, който като видял жирафа рекъл: Те такова животно не може да има!" Според Стоев противопоставянето на научното и ирационалното психотронично познание в развитието на човешката цивилизация се дължи на три фактора. "Първо, доколкото психотроничните прояви идват от предисторията на човечеството, те започват да се третират като остатък от невежеството и суеверията. Второ, официалното научно познание като рационално търси да улови трайното, повтарящо се, закономерното в предметите и явленията. Получените познания се формулират и закрепват в строго определени понятия, категории, закони и теории. Постепенно в науката се утвърждават общоприети рационални методи, традиции, принципи, аксиоми и всяко излизане извън техните рамки се счита за ненаучно. Трето, голяма част от психотронните способности и прояви имат силно субективен и лабилен характер. Те трудно се поддават на експериментиране, наблюдение и отчитане с традиционните за науката методи и прибори. Много от тях възникват спонтанно, проявяват се специфично у определените екстрасенси, което затруднява изследването им с традиционните средства на науката."

Към така отчетените три фактора можем да си позволим малък "научен" коментар. 
Отдавна е известно, че невежите винаги са готови да възприемат онова, което не знаят като чуждо невежество. Щом и някои учени постъпват така, следват логиката на шопа, значи Шопът е прав.
Вторият фактор също не е далеч от шопския стил на мислене.
Щом излиза от определени рамки, значи не е научно. Как да го наречеш, освен нискокултурен научен егоизъм? Не може да се открие Америка! В близкото минало най-големия аргумент на един ръководител на теоретична катедра беше: "Не е така!" Един друг, но вече не учен, а литературен герой беше извикал: "Да се закрие Америка!" На него Европа е достатъчна.

И последният, третият фактор, вече не говори за стил на мислене, а за поведение, което се изразява в изявлението: “Щом е трудно, е па нема да копам! “

Думата Царичина чух за пръв път след средата на септември 1992 година. Преди това само дочувах, че някой, някъде нещо копае. Естествено това не можеше да не ме вълнува. Някъде към 20 септември Министерството на отбраната сформира голяма комисия за предварителна оценка на обекта в Царичина. От Асоциация "Феномени" бяха включени няколко души. Подписахме заключение с мнение да се прекрати работата на обекта. Аз отделно написах някои допълнителни съображения. Ето ги:

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ МНЕНИЕТО НА РАБОТНАТА ГРУПА ПО ПСИХОТРОНИКА
относно необходимостта от изследването на т.н. екстраординарни явления.

1. Известни са редица явления - летящи чинии, телепатия, диагностика на разстояние, разни "земни", и "извънземни" контакти и т.н., които излизат от рамките на "официалната наука". Възможно е в редица случаи да се касае за заблуждения и дори шарлатанство, обаче не е изключено в друг случай те да имат обективна основа. В този смисъл спектърът на възможностите е пълен, и това прави тази област не само много интересна, но и особено трудна за определени заключения от позицията на съвременната наука. Затова е склонна по-скоро да отрича подобни явления.
В миналото обаче, не винаги е било така. Древните гадатели и жреци са били и първите учени. Друг пример е Нютон, който се е занимавал и с астрология, и с алхимия. И  тези науки в последствие са имали голямо значение за оформянето на астрономията и химията..
2. През последните десетилетия, интересът в обществото към екстраординарните феномени нараства. Този интерес е социален факт и като такъв не може да бъде игнориран. На пръв поглед прави впечатление, че в чужбина и у нас нараства процентът на хората, които вярват в подобни явления, а някои твърдят, че те самите имат екстрасенсорни способности. Това още повече усложнява и без това сложната картина на преплетените социални и национални интереси, което заставя някои страни да обръщат особено сериозно внимание на тези проблеми.
В последно време НАСА започна да работи по амбициозна и скъпа програма за търсене на "извънземни контакти". Възможно е такива контакти да не бъдат установени, но програмата може да доведе до откриването на друга, не по-малко ценна информация.
3. В науката е много трудно и рисковано да се правят прогнози, а в такава неясна област е още по-трудно. Но може да се предполага възможността, че ако екстраординарните феномени и по-специално лицата с екстрасензорни възможности излязат изпод контрола на силите, осигуряващи стабилността на обществата, могат да внесат допълнително нарушаване в социалната и националната безопасност на страната. Трябва да бъдем готови за съответна реакция в такъв случай. Затова тази област не трябва да убягва от вниманието на Министерството на отбраната, а точно обратно: за целта да се започне работа по специална програма.
4. Тази програма трябва да включва:
а. Събиране и анализ на наша и чуждестранна информация по откритите източници.
б. Анализ на информацията от каналите на разузнаването - ние трябва да знаем какво правят другите държави.
в. Набелязване на собствени експерименти и мероприятия.
г. Набелязване на мерки, с които да се реагира при евентуална дестабилизация на обществото.
5. 3а тази цел ще бъде необходимо най-напред да се създаде работна група и лаборатория, която да бъде обезпечена организационно и финансово. Също така ще бъде необходимо да се създаде научен експертен съвет.

27.10.1992 Има ли въпроси?

Който има, да пита, да се обади. Ще му бъде отговорено. Аз обаче имам един голям въпрос. Защо "колеги" и "приятели" продължиха да хвърлят камъни? Толкова ли сами бяха безгрешни за да имат това право? И още: Защо на официалната пресконференция не бяха повикани всички, участвуващи в комисията? И още: Защо след като ние направихме своя пресконференция никой не отрази нашата позиция, а някои издания продължиха да бълват змии и гущери? Защо? Защото трябваше да се пише, че сме "взимали парици" от Министерството на отбраната, когато дори дума не е ставала даже и за стотинки? Защо беше необходима тази клевета пред обществото? Защо всичко това е възможно?
Защото, когато в една страна науката е "печално зрелище“ в нея всичко става печално. Щом и в науката няма етика, къде тогава може да я очакваме? Печално зрелище.

Някои се опитват да се аргументират с това, че САЩ били богати и затова могли да си позволят да хвърлят пари за такива проекти като проекта НАСА, за търсене на извънземни контакти, а България била бедна страна. Тук има нещо вярно - наистина САЩ са по-богати от нас. Не е важно, кой колко има, а е важно кой как харчи. А едва ли някой ще се наеме да твърди, че американците хвърлят парите си по-безотговорно от българите.

Когато става дума за наука, няма бедни и богати. Има честни и недобросъвестни, има глупави и умни. Ние българите като общество, като нация, едва ли сме толкоз разумни, щом оставихме нашия научен потенциал да изтече някъде по света, за да го използуват други. А това стана, защото на българския интелигент му омръзнаха мизерията и пренебрежителното и презрително отношение на управляващата класа. И тъй като не сме богати, не ни остава друго, освен да бъдем честни и добросъвестни.

Атанас Стригачев

Президент на Асоциация "феномени"

доктор на философските науки и кандидат на физическите науки