Експедиция Железен път - по пътя към морето: Почивка край язовир Копринка и Казанлък

Тази сутрин се будя доста рано, може би защото вчера легнах рано и ми се събираха около 15 часа сън. Чувствам се значително по-добре, умората от вчерашния ден се е изпарила и съм събрал достатъчно свежи сили. Днешния ден съм отредил за почивка, затова се отправям на разходка към стената на язовира. По пътя попадам на руините на някакъв социалистически лагер. Струва ми се интересно и се заемам да го проуча. На картата мястото е отбелязано с инициалите „шк.“, което може би означава „школа“. Натъквам се на останките от стена на баня с налепени плочки. Има и мивка, над която все още си личи разположението на крановете. От другата страна на стената положението е същото, само че мивката е пълна със счупени бутилки от олио.

Продължавам към язовира и вече съм пред внушителната му стена, облицована с големи, стъпаловидно разположени камъни. До нея се извисява огромен монумент на Г. М. Димитров, който е единственият напълно запазен. Двадесет метра по-нататък вече вървя по язовирната стена и се любувам на гледката отвъд. Отсреща се вижда висока гора, огряна от слънцето. Заради разсейващата се мараня се откриват и най-далечните брегове. Рибар е застанал на единия от тях и търпеливо изчаква улова си.

Разхождам се още няколкостотин метра, за да удължа преживяването и да попия, колкото се може повече, от това вълшебство. Лагерът ми не е далеч и в сутрешния ободряващ хлад обратният път е повече от приятен. Отсечката до Казанлък е кратка, като ми помага това, че съм лагерувал съвсем близо до второстепенния път, свързващ селото с града, така че успявам да го взема на един дъх, без да се изморя. Интересното тук е, че жп линията пресича града и ако човек пътува с кола или пеш, би могъл да види как влакът преминава по мост и разделя Казанлък надве.

Преди време гара Казанлък е била единствената със собствена автобаза и то поради обслужването на товарната гара. На нея някога е кипяла усилена дейност и оживление. Пристигали са вагони с материали и стоки, които след това са били доставяни с автомобили по предназначение. Товарителната дейност е била възложена на десетина души, които ежедневно пренасяли стоките от и до вагоните. Това е бил най-бързият и евтин транспорт за онова време. Сега обаче картинката е коренно различна – товарната гара е закрита, а сградата - оставена на произвола на съдбата.

Разхождам се из центъра на Казанлък, където има доста хора и движение. Преминавам покрай няколко църкви с интересни камбанарии, виждам Ески джамия (позната още като Старата джамия) и много паметници на културата. Днешният ден е несъмнено много ползотворен. Отдавам се главно на активна почивка и културно опознаване на града.