ФОТОГАЛЕРИЯ: Един ден в Кътина
В село Кътина е доста спокойно и за времето в което щъкам из него срещам едва няколко човека. Макар и толкова близо до София повечето къщи тук са обитавани само през почивните дни, докато в други местните живеят и отглеждат животните си.
Вилиан Стефанов
0
707
Имах тежка седмица и трябваше много бързо да си потърся приятно местенце на което да отдам цялата си негативна енергия насъбрана от контактите ми с хората. Само минута ми бе необходима за да се разровя в интернет и да открия кътче, което да не е далеч от София и същевременно толкова непознато, че да провокира интереса ми към опознаването му.
Само след 20мин съм вече в Нови Искър и слизам от влака на гара Курило. Оттук е вече лесно, вървя по главната улици, но се отклонявам вляво по табела указваща ми, че до село Кътина имам едва 4км.
Разстоянието не е голямо, но за нещастие времето много бързо се разваля и съвсем скоро усещам тежките дъждовни капки по тялото си, които в комбинация със силния студен вятър ми причиняват неудобство и ми се налага да стискам зъби заради рязката амплитуда. Когато дъждът най-сетне престава ставам свидетел на поредица от невероятно красиви гледки и срещи с животни и птици.
В село Кътина е доста спокойно и за времето в което щъкам из него срещам едва няколко човека. Макар и толкова близо до София повечето къщи тук са обитавани само през почивните дни, докато в други местните живеят и отглеждат животните си.
Следвам черен път по който се изкачвам до църквата„Св. Възнесение Господне”. За съжаление е заключена, но въпреки това успявам да я запечатам в снимка.
Оттук се открива гледка към околните хълмове по които са накацали селските къщи.
От другата страна се вижда самотно дърво забито насред селската нива, а зад него, в маранята, съзерцавам дори София.
Връщам се обратно към центъра и търся накъде да поема за Кътинските пирамиди. Докато се лутам попадам на няколко любопитни местенца.
На няколко пъти се губя из уличките, но срещам възрастен овчар, който ме упътва и най-накрая попадам на следа. Оттук до пирамидите не е много, пътечката е леко стръмна, преминава през обраслата гора и лъкатуши над няколко стръмни скали, но преживяването си заслужава усилията.
